Енциклопедия Дарителството

„НАШАТА КОННИЦА“

„НАШАТА КОННИЦА“

По инициатива на инспектора на конницата ген.-майор Т. Марков и със заповед на главнокомандващия на армията ген.-лейтенант Никола Жеков от 14 март 1918 г. в с. Аджи гьол, Тулчанско, се основава сп. „Нашата конница“.
ТОДОР МАРКОВ МАРКОВ (24 май 1870 – неизв.) – генерал-майор. Роден в с. Хисар-Кюселере (дн. Момина баня), Пловдивско. Завършва Военното училище (1891) и Топографска школа (1892) в София и Генералщабна школа в С. Петербург. Участва в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918). Военен аташе в Цариград (1916). Началник на I конна дивизия. Инспектор на кавалерията от юли 1917 до януари 1920 г. Уволнен от армията на 20 ноември 1920 г.
През март 1918 г. е назначен първият редакционен комитет на сп. „Нашата конница“ с председател подполковникът от Генералния щаб К. Соларов и членове: майорите П. Ив. Златев, Н. П. Николаев, Р. П. Славейков. Изданието има за цел „ДА събере онова богатство от преживявания и идеи, с които всеки участник в големите подвизи на конницата е препълнен“, ДА ги популяризира, ДА набележи насоките на бъдещата работа на този род войски. Първият брой на списанието излиза през юли с.г.
Предвид трагичния за България завършек на Първата световна война и клаузите на Ньойския мирен договор, които засягат състава и числеността на армията, на 19 ноем. 1919 г. се взема решение ДА се основе фонд при кавалерийската инспекция, който ДА даде реална подкрепа на списанието. Със заповед от 25 дек. с.г. министърът на войната утвърждава приетия устав на фонда и легитимира неговото съществуване*. Основната му задача е ДА осигури материално издаването на месечно илюстровано списание в духа на изработения вече правилник, ДА създаде музей на кавалерията, чрез откупуване или чрез премии ДА насърчи писатели, художници, скулптори и всички хора, които биха разработили сюжети от историята на конницата; ДА издава съчинения, ДА поставя бюстове или възпоменателни плочи и ДА издигне паметници, които ДА напомнят на поколението за победите на конницата. Фондът се основава „за вечни времена“. Ако се наложи ДА прекрати съществуването си, всички свободни средства ДА се предадат на Военното училище или на БАН, за ДА се премират от лихвите военни съчинения. Художествените предмети ДА се предадат на военния, а ако няма такъв – на народния музей.
Управлението на фонда се осъществява от Управителен и Контролен съвет. На 1 септември 1921 г. се назначава първото редовно управително тяло. По право председател на фонда е министърът на войната (по това време Ал. Стамболийски). Членове стават: подполковник Ал. Кисьов, подполковник П. Ив. Златев, майорите Иг. Кикименов и Ив. Стойчев, ротмистър К. Марков, о.з. майор Ал. Мусевич и др. Председател на Контролния съвет е подполковник Л. Босилков, а редактор на списанието – майор Ив. Стойчев**.
През декември 1919 г. се приема правилник за редактиране на списанието, според който в него могат ДА се публикуват статии по обучението, тактиката, организацията и военната история на конницата. Предвижда се изданието ДА има художествен отдел, в който ДА намерят място биографии на живи и загинали герои, хроника, съобщения и пр. Списанието се изготвя в печатницата на военно-издателския фонд. Редактирането се осъществява от редакционен съвет (с председател министърът на войната), редакционен комитет (с председател инспекторът на конницата) и сътрудници-кореспонденти от различни конни части. В периода 1918–1949 г. редактори (отговорни) са: Ив. Кр. Стойчев (1921–1937), Н. Подгоров, Й. Петров, А. Жилков, П. Пенчев и др.
Промените в политическия живот на страната, засиленият държавен контрол върху дружествата и сдруженията, както и натрупаният опит заставят ръководството на фонда ДА внесе промени в устава (през май 1934, дек. 1938, ян. 1943). Те се отнасят до състава, мандата на управленския екип (Върховен, Управителен и Контролен съвет), въвеждането на платени длъжности. Най-висш орган е Върховният съвет. Той дава директивите за дейността на фонда и гласува бюджета. Състои се от всички инспектори на конницата от основаването на фонда (пожизнено), от действителните членове на УС, 5 души от най-старшите членове от конницата с местожителство София. Върховният съвет се свиква ежегодно. УС изпълнява ролята на Постоянно присъствие. Той упражнява гласувания от Върховния съвет бюджет, ръководи редактирането и издаването на списанието, направлява дейността на Редакционния и Художествения съвет, урежда музея, насърчава спортни и патриотични инициативи. Има двегодишен мандат.
С министерска заповед от 8 март 1922 г. се поставя началото на музея „Нашата конница“. На 15 юни с.г. се отправя апел към всички офицери, войници и цивилни лица ДА подпомогнат тази инициатива. До 1926 г. е комплектуван основният материал за експозицията: въоръжение, облекло, портрети на герои от конницата, снимки, спомени. В специални витрини са показани: бойната куртка на ген. Иван Колев и на княз Александър I, богата колекция от саби.
Основният капитал на фонда се формира от чистия доход на списанието, доброволни дарения, приходи от вечеринки, концерти и др. Към 1 дек. 1920 г. приходите на фонда възлизат на 198 890 лв. Най-голяма част от тях са доброволните дарения от различни полкове, дружества и фирми от различни градове. В списъка на дарителите от 1920 г. фигурират имената на повече от 160 души. Разходите за 1920 г. са 82 327 лв. – за издаване на списанието, за възнаграждения на персонала, за хонорари, награди, канцеларски материали и др. През 1920 г. е обявен конкурс за оформяне корицата на списанието. Първа награда от 800 лв. се присъжда на художника П. Паскалев за корицата под мотото „Gloria“. Изработен е печат на фонда – кръгъл, в средата – глава на кон с надпис „Фонд „Нашата конница“.
Според баланса на фонда към 31 дек. 1927 г. активите и пасивите са изравнени – 657 839 лв. Към активите влизат: срочен и безсрочен влог в БЦКБ, абонаменти на списанието, лични фондове, музеят и др.
Уставът от 1934 г. задължава ръководството на фонда ДА прибавя към основния капитал икономиите от годишните разходи и 20 % от ежегодния приход. Наличните суми ДА се внасят за олихвяване в някое държавно или гарантирано от държавата спестовно учреждение. Средствата от основния капитал могат ДА се използват само по решение на 3/4 от членовете на Върховния съвет, и то само за покупка или постройка на недвижим имот и за увеличаване на фонда „Ген. Колев“, предназначен за издигане паметник на конницата (до 600 хил. лв.).
Годишното събрание на фонда от 12 март 1936 г. одобрява баланса (приходи – 500 хил. лв., и разходи – 420 хил. лв.), бюджета на сп. „Нашата конница“ и бюджета на новоизлязлото сп. „Кавалерийска мисъл“. Разрешава ДА се откупят 100 бр. от книгата на о.з. майор П. Пеев „Българска прослава“, посветена на живота и дейността на ген. Колев.
През есента на 1939 г. в Хисаря се провежда тържествено заседание на Върховния управителен съвет (ВУС) на фонда. На него се отбелязват 20 години от създаването на фонд „Нашата конница“ и фонд „Ген. Колев“. Председателят на ВУС ген.-майор Атанас П. Жилков поднася на Т. Марков адрес и почетна фондова значка за неговите заслуги. ВУС отчита постиженията на фонда: издадени са 20 годишни течения на сп. „Нашата конница“, 3 годишни течения на сп. „Кавалерийска мисъл“, 14 отделни труда от библиотека „Нашата конница“, фондът разполага с основен капитал 3,3 млн. лв. и 1 дка имот в с. Хисар на стойност 150 хил. лв., събрани са предмети за музей за конницата за няколко хиляди лева.
По време на Втората световна война (1939–1945) сп. „Нашата конница“ престава ДА излиза. От 1 юни 1946 г. изданието възобновява своето съществуване, но променя характера си, като се обвързва с идеите и терминологията на новата власт. Непрекъснато се внасят промени и в състава на редакционната колегия. Последният брой излиза през април 1949 г.
След натиск от страна на Дирекцията на народната милиция, на 8 февр. 1947 г. се провежда Общо годишно събрание на ВУС на фонд „Нашата конница“. Съветът гласува освобождаването от отговорност на Контролния и УС за дейността ИМ през 1946 г. Избран е нов УС под председателството на полк. Ив. Сандев и Контролен съвет под председателството на ген. Асен Краев, но ВУС остава в дотогавашния състав. Между другите въпроси Общото събрание обсъжда и този за издигането на паметник на ген. Колев, състоянието на взаимоспомагателната каса, размера на наградите за пролетните и есенните конни състезания, които се провеждат под егидата на фонда.
На 13 окт. 1950 г. Софийският околийски съд настоява фондът ДА прекрати дейността си с мотива, че вече не оправдава своята дейност. Ръководството оспорва това твърдение в съда и през 1951 г. приема нов устав. Според отчета на ВУС, към 31 дек. с.г. фондът разполага с 15 511 572 лв., в които влизат: влогове в банки – 4 122 012 лв., взаимоспомагателна каса – 2,8 млн. лв., сгради – 3,1 млн. лв., ценни книжа – 2 277 480 лв., лични фондове – 140 470 лв., и др.
През 1954 г., със съкращаването на конницата като род войски в Българската армия, фондът престава ДА съществува.
Под управлението на фонд „Нашата конница“ има три благотворителни фонда.

Създаден в памет на героя от Първата световна война майор Ангел Симеонов Симеонов (24 ноем. 1880 – 1916). Роден в с. Вълчедръм. Служи в I, II и VII кавалерийски полк. Загива през 1916 г. в конна атака при с. Баница, Леринско.
През 1922 г. действащи и запасни офицери от 23. випуск на Военното училище, по време на честването на 20-годишния юбилей от произвеждането си в чин, откриват ПОДПИСКА за събиране на средства и създаване на фонд на името на майор Ан. Симеонов. Целта е ДА се обезпечи животът на сирачето на героя. Министърът на войната ген.-лейтенант Ал. Кисьов отправя апел към всички офицери за подкрепа на фонда. Управлението на създадения фонд се поверява на Кавалерийската инспекция, а по-късно преминава към фонд „Нашата конница“. Парите са внесени в БЗБ на срочен влог, който изтича при пълнолетието на дъщерята на майор Ан. Симеонов – Александра Симеонова. Към февруари 1931 г. са събрани 28 хил. лв. През 1936 г. по повод сватбата на Ал. Симеонова средствата са предадени и фондът е закрит.

Дарителските фондове № 1 и № 3 престават ДА съществуват през 1954 г. със закриването на фонд „Нашата конница“.

ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а. е. 1094, л. 1–69; Нашата конница, 1–27, юли 1918 – апр. 1949; Стойчев, Ив. Кр. Поглед назад. С., 1929; БПП. Т. 2, с. 46; Офицерският корпус в България 1878–1944. Т. 1. С., 1996; Т. 3–4, 229–230. (В. Николова)

Назад