Енциклопедия Дарителството

„НИКОЛА МИЛЕВ“

„НИКОЛА МИЛЕВ“

През 1925 г. Дружеството на столичните журналисти (ДСЖ) става инициатор за създаване на фонд на името на Никола Илиев Милев (8 май 1881 – 13 февр. 1925) – историк, публицист, общественик. Роден в с. Мокряне, Костурско. Завършва лицея „Галатасарай“ в Цариград (1902) и история в СУ (1909). Със стипендия „М. Дринов“ специализира история във Виена (1910–1912). Учител в Цариград (1902–1903). Редовен доцент при катедрата по българска история и история на балканските народи в СУ (1915–1922). Директор на печата при
МВнРИ (1918–1919).
Генерален консул в Хамбург (1919–1920). Главен редактор на в. „Echo de Bulgarie“. Един от създателите на Народния сговор и директор (1922–1925) на неговия орган в. „Слово“. Народен представител в XX ОНС (1923). Член на ВМОРО от 1898 г. Председател на ДСЖ от 1922 г. до смъртта си. Убит в София.
Покрусено от смъртта на своя председател и за увековечаване паметта му, НАСТОЯТЕЛСТВОТО НА ДСЖ предлага ДА се образува фонд на негово име и внася начална сума от 5 хил. лв. Първоначалното намерение е той ДА служи за „издаване на научните трудове и исторически документи на покойния“. Фондът бързо нараства. Според отчета на дружеството, в края на 1925 г. той възлиза на 67 864 лв. и следва ДА се пристъпи към осъществяване на целите му. Създаден е комитет за издаване на научните и публицистичните съчинения на Н. Милев, в който влизат проф. В. Златарски, проф. Б. Пенев, проф. Ст. Консулов и Г. Кулишев (като представител на ДСЖ). Комитетът преглежда всички книги и ръкописи на Никола Милев и решава ДА започне публикуването на поредица „Избрани съчинения“, в която ДА намерят място научните му статии, реферати, лекции и др., пръснати в различни списания; най-добрите му статии, публикувани в български вестници; най-интересните и най-важни статии на френски език, обнародвани в „Echo de Bulgarie“; бележките му от Балканската война и Т.н. През 1927 г. като издание на фонда излиза първата книга от избраните му съчинения „Под стените на Одрин. Дневник“ с тираж 5 хил. екземпляра. На следващата година тя е последвана от втора книга, озаглавена „Articles politiques et scientifiques“ и включва научни и публицистични статии на автора на френски език. Но в отчета си за 1928–1929 г. настоятелството е принудено ДА констатира, че разпространението на книгите е слабо и наличната сума във фонда намалява. Той възлиза на 23 хил. лв., като остатъкът до 141 хил. лв. е в книги. Положението не се променя и през следващите години. През 1932 г. фондът разполага със 156 850 лв., от които в наличност са 43 757 лв., а останалите 113 093 лв. представляват стойността на непродадените книги.
През 1932 г. предназначението на фонда е видоизменено. ДСЖ решава в бъдеще средствата ДА се използват за публикуване съчинения на дружествени членове и на други автори по въпроси, свързани с журналистическата професия, като от тези издания не се търси печалба, а само се покриват направените разходи за тях. Така с пари от фонда дружеството издава книгите на Б. Андреев „Българският печат през Възраждането“ (1932), Д. Казасов „Вестник на идеята и вестник на новината“ (1933), Й. Мечкаров „Печат, общество, държава“ (1936), книга първа от „Избрани съчинения“ на Д. Подвързачов с негови стихотворения (1938).
Към 31 дек. 1934 г. паричната наличност във фонда е 48 128 лв., към 1 ян. 1940 г. – 23 298 лв. Разходите са изключително за отпечатване на изданията. През 1940 г. от него са използвани 12 467 лв. за гранитен паметник, поставен от дружеството на гроба на Н. Милев. Във фонда остават само 12 485 лв.
Други данни за фонда не са открити.

ЦДА, ф. 185, оп. 1, а.е. 6, л. 6–7, 24, 39, 78,116,135–136,175, 186; а.е. 7, л. 10, 77, 110, 142; а.е. 8, л. 15, 115; Билярски, Ц. Проф. Никола Милев. Документи за научната, дипломатическата и дейността му в македонските братства (1906–1925). – Изв. ДА, Т. 73, 130–211; Алманах на СУ…, 346–348; ЕБ. Т. 4. с. 231.

(К. Анчова)

Назад