Енциклопедия Дарителството

„НИКОЛА С. ДРАМАЛИЕВ“

„НИКОЛА С. ДРАМАЛИЕВ“

Дарител е НИКОЛА СТОЙЧЕВ ДРАМАЛИЕВ (1850 – 26 септ. 1930). Роден в Самоков, в семейството на Стойчо и Тона Атанасови Драмалиеви. След смъртта на първата му съпруга Катерина Н. Драмалиева (1856 – 23 дек. 1912) и на сина му Петър Н. Драмалиев (5 дек. 1877 – 24 ноем. 1906) се оженва за Еленка Иванова. Живее и умира в София.
С тайно завещание от 10 юни 1928 г. Н. Драмалиев оставя на училищата в Самоков имот в София, ул. „Гурко“ № 30, състоящ се от една масивна сграда и три паянтови постройки „за Бог ДА прости и спомен както за мен, така и за починалото ми семейство“. След смъртта му училищното настоятелство в Самоков трябва ДА получи имота и всички средства от разпродажбата на мебелите, наличните парични средства и приходите от наем и ДА създаде благотворителен фонд. Лихвите от този капитал, внесен в БНБ, са предназначени за издръжка на бедни ученици в Самоков, като се предпочитат най-напред роднини на дарителя. При продажба или събаряне на къщата, с получената сума настоятелството трябва ДА закупи имот, ДА построи на същото място друга къща или ДА внесе парите в създадения паричен фонд.
Приемайки дарението, училищното настоятелство се задължава ДА осигури рента и жилище на втората съпруга на дарителя, ДА построи паметник на гроба на семейството му и всяка година на именния му ден (Никулден) ДА отслужва литургия в самоковската църква „Св. Николай“. В същия ден то предоставя еднократна парична помощ на бедни ученици и семейства в размер до 2–3 хил. лв. Ако приходите на фонда позволяват, ДА се раздават помощи на Рождество Христово и Великден. След смъртта на втората съпругата на дарителя – Елена, всички нейни имоти и пари също остават в разпореждане на настоятелството.
Няколко дни преди смъртта си, на 21 септ. 1930 г., Н. Драмалиев прави допълнение към завещанието, като дарява за същите цели и дворно място от 161 кв. м в София, Драз махала.
През следващите години училищното настоятелство в Самоков получава от къщата годишен наем 31 хил. лв. През 1937 г. в съседство на фондовия имот Главната дирекция на държавните дългове започва строеж на пететажно здание, влиза в преговори с настоятелството и го откупува за 1,326 млн. лв., преведени на текуща сметка в БЗКБ – клон Самоков. С цел увеличаване на приходите, на 12 март 1938 г. средствата, нараснали от лихвите на 1 336 740 лв., са внесени на срочен влог с 5 % годишна лихва. Те формират капитала на създадения фонд „Никола С. Драмалиев“. Въпреки това, получаваният годишен приход от 66 836 лв. се оказва недостатъчен дори за посрещане задълженията по завещанието. Освен ежегодната рента на съпругата на дарителя в размер на 48 хил. лв. и наема за жилище, от фонда се изразходват средства за панихиди и др.
Въпросът за доходно влагане на капитала е разискван на заседание на училищното настоятелство на 17 май 1938 г. На 4 авг. с.г. Самоковският градски общински съвет в присъствието на училищните настоятели обсъжда идеята за построяване на модерен тютюнев склад със средствата на фонда. Мотивите на инициаторите са, че освен гарантирането на по-високи приходи за изпълнение благотворителните цели на фонда, ще се подкрепи и развитието на индустрията в града и ще се осигури работа за населението. Решено е настоятелството ДА даде в заем 1,3 млн. лв. от капитала на общината, която поема изплащането на съответните лихви и цялостното възстановяване на капитала в срок от 4 години. Експертите на МНП обаче преценяват проекта като противоречащ на завещанието.
На съвместно заседание на Самоковския общински съвет и училищното настоятелство на 22 дек. 1938 г. отново се търси начин за увеличаване рентабилността на капитала. Обсъжда се предложението за построяване на доходен имот в града – тютюнев склад за манипулация на около 300 хил. кг тютюн годишно, за който предварително има осигурени наематели срещу наем от 150 хил. лв. годишно. Решено е ДА се построи склад с капитала на фонда, а общината поема задължението сама ДА наеме помещението, ако постройката не дава доход в размер на получаваната дотогава лихва. Становището на главния инспектор юрист при МНП този път е в подкрепа на това решение.
Други данни за фонда не са открити.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 251, л. 1–21. (М. Тодоракова)

Назад