Енциклопедия Дарителството

„ПЕНЧО ИВАНОВ СЕМОВ“ – ФОНДАЦИЯ

„ПЕНЧО ИВАНОВ СЕМОВ“ – ФОНДАЦИЯ

Дарител е ПЕНЧО ИВАНОВ СЕМОВ (8 окт. 1875* – 10 юли 1945) – индустриалец, търговец. Роден в габровските колиби Цвятковци, в бедно семейство. След завършване на I прогимназиален клас е принуден ДА прекъсне учението си и ДА помага на баща си в изхранването на семейството. Първоначално, заедно със свой съдружник, отваря дюкян в Тутракан. По-късно започва ДА се занимава с търговия, като разнася вълна, кожа, пашкули и други сурови материали из Тутраканско. В началото на 20. век, съвместно с баща си Иван Семов, основава фирма за търговия с вълна, кожи и пр. През 1906 г. отново с негова помощ слага началото на фабрика за производство на прежди и плетива. Предприятието е оборудвано с модерни плетачни машини и благодарение на усета и предприемчивостта на своите собственици скоро се налага на пазара. През 30-те години на 20. век годишното му производство достига 10–15 хил. кг плетива.
Укрепил материалното си положение, спечелил авторитет сред индустриалните кръгове в града, предприемчив и новатор по дух, П. Семов е сред инициаторите и най-големите акционери на много фабрични предприятия. През апр. 1904 г. се включва във „Вълненотекстилното акционерно дружество“ и съвместно с габровските индустриалци Андрея Момерин, Димитър Хр. Бакалов, Панайот П. Славчев, Тотю Пантев и Стефан Митев построява вълненотекстилната фабрика „Надежда“ (1905). Предприятието е оборудвано с модерна за времето си техника, закупена от чужбина, и се налага като едно от водещите в бранша. Около 1934 г. разполага с камгарна предачница с 696 вретена, щрайхгарна предачница със 780 вретена, апретурни отделения, бояджийница, административни и жилищни сгради.
Големи са заслугите на П. Семов за напредъка и на друго индустриално предприятие – вълненотекстилната фабрика „Успех“ в Габрово. През 1917–1918 г. той изкупува по-голяма част от акциите на Анонимно д-во „Успех“ и превръща фабриката в свое базисно предприятие. Благодарение на капиталите, които влага в производството, и отличните му делови качества, д-во „Успех“ се превръща в една от най-големите български вълненотекстилни фирми. Много грижи полага П. Семов и за памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“ в Габрово. Като подпредседател на АД, което е собственик на предприятието, той се грижи за развитието на производството, активно посредничи между главните акционери – италианците Пизанти и българските притежатели на акции, настоява разширяването на дейността ДА бъде в Габрово и пр. П. Семов е сред акционерите на кожарската фабрика „Ботю и Ив. Патеви“ в Габрово, на барутната фабрика „Принц Борис“ в Русе, на ютената фабрика „Принц Кирил“ във Варна, на Българското параходно дружество и др. В повечето от тях е председател или член на УС. Паралелно с тази дейност е сред основателите на редица банки и дружества, като: „Розова банка“ в Казанлък, банка „Съединение“, Съединени български банки, Застрахователно д-во „България“ и др. Дългогодишен член на УС на Съюза на габровските индустриалци. П. Семов е един от първите представители на това съсловие, който предлага на ниски цени или на изплащане (в пари или в натура) ръчни плетачни машини. Така създава поминък на много хора в близките до Габрово села. Умира в Габрово.
Разностранната му и активна делова дейност успешно се съчетава с грижи за нуждаещите се от помощ съграждани. Многобройни са даренията, които Семов прави приживе и които го нареждат сред най-щедрите благодетели на града. Много от тях се правят на четири очи и не са документирани. Ежегодно около Коледа, Великден и по други поводи той предоставя на Женското благотворително д-во „Майчина грижа“ стотици килограми месо за бедните, дарява средства на Априловската гимназия, на Габровската народна библиотека „Априлов – Палаузов“ и др.
Постоянна е материалната му подкрепа за Женското д-во „Майчина грижа“ и за неговите начинания. През 1918 г. дружеството започва ДА набира средства за откриване на безплатна ученическа трапезария. По този повод П. Семов предоставя 50 хил. лв., с които се учредява благотворителен фонд за издръжка на трапезарията, които носи имената на родителите на дарителя – Бона и Иван Семови. През 1920 г. дарява на дружеството къщата си в Габрово на ул. „Бдянска“, така че през дек. с.г. в нея се настанява трапезарията. За издръжката ѝ ежегодно предоставя по 10–15 хил. лв. В края на 20-те години на 20. век ръководството на дружеството решава ДА търси средства за построяване на собствен дом. На 4 дек. 1930 г. то купува сградата на банка „Съединение“ за 1,11 млн. лв. От тях 600 хил. лв. под различна форма и по различно време са дарени от П. Семов. Жестът отново е в памет на родителите му. С негови средства над сградата се надстрояват два етажа, предназначени за изграждане на девическо професионално училище, издържано от дружеството. Обзавеждането на учебното заведение, купуването на готварско оборудване, на инструменти за фанфарна музика и пр. стават с финансовата помощ на дарителя. За целта общо са изразходвани ок. 800 хил. лв. Новата сграда на училището е осветена на 21 ноем. 1935 г. В знак на благодарност то носи името на съпругата на дарителя Радка Семова. През 1937 г. двамата съпрузи даряват на дружеството нови 2 млн. лв., с които се купува прожекционен киноапарат. Той е монтиран в салона и носи значителни приходи, изразходвани за издръжка на училището и задруги инициативи на дружеството. Във връзка с честването на 70-годишнината на организацията, през дек. 1939 г. П. Семов дава 100 хил. лв. за създаване на благотворителен фонд, предназначен за подпомагане на прилежни ученички.
Дарителят не забравя и родното си място. С негови средства е построено и обзаведено училището в Цвятковци. Новата сграда е открита на 1 септ. 1921 г. В знак на благодарност към жеста на дарителя то носи името на неговия баща Иван Семов.
През 1936 г. видният габровски индустриалец проявява щедрост и към хората на перото. Той дарява на ДСЖ вила в околностите на Варна. Желанието му е тя ДА се преустрои в дом за интелектуалци – писатели и журналисти. Дарението е прието с протокол на настоятелството на дружеството от 3 апр. 1936 г.
Постоянни са грижите и материалната му подкрепа за църквите в Габрово. В продължение на много години той подпомага и католическия колеж „Св. Августин“ в Пловдив.
Високото гражданско чувство, съчетано с деловия усет на индустриалеца, намират израз в завещанието, направено на 12 ян. 1928 г. С него П. Семов предоставя за благотворителни цели по-голяма част от своето движимо и недвижимо имущество. Имот от 200 дка, разположен в землището на Габрово, в живописната местност Дрецковото (Клисурата), оставя за построяване на старопиталище. Парцелът се намира от двете страни на река и включва голяма овощна и зеленчукова градина, две жилищни постройки, сграда, предназначена за индустриални цели, гори, бахчи и ливади. По оценка на дарителя той е изразходвал ок. 3 млн. лв. за закупуването и облагородяването на мястото. Освен това завещава и ценни книжа от следните АД: ютена фабрика „Принц Кирил“, фабрика „Надежда“, фабрика „Габрово“, от тютюневото д-во „Ксантиджебел“. Общата стойност на акциите възлиза на 6,2 млн. лв. В добавка П. Семов задължава своите наследници ДА превеждат на старопиталището годишно по 100 хил. лв. от приходите на фабрика „Успех“.
Изпълнението на своя замисъл поверява на УС, в състава на който влизат: Никола Сокеров, Добри Калпазанов, Петър Кедев, Иван Патев, Васил Ковачев, директорът на Габровския клон на БНБ, кметът на града, председателката на Женското д-во „Майчина грижа“ Радка Семова. Делата на УС се следят от контролна комисия в състав: по един представител на настоятелството на Габровската народна библиотека „Априлов – Палаузов“, на Априловската гимназия и на Дружеството на запасните подофицери в града.
Дълъг е списъкът на организациите, институциите и хората, за които П. Семов предвижда помощи в своето завещание. Сред най-щедро дарените е д-во „Майчина грижа“, което получава 300 акции от Българска банка. За Габровската народна библиотека „Априлов – Палаузов“ са предвидени 100 акции от Съединени български банки, за четирите основни училища в града – 200 акции от Съединени български банки и фабрика „Габрово“ АД; за Мъжката и Девическата прогимназия, за Девическата гимназия и за Априловската гимназия – по 20 акции от Съединени български банки и по 50 акции от фабрика „Габрово“. Същото количество ценни книжа завещава на всяка от трите църкви в града. Не е забравено и основното училище в с. Цвятковци, построено със средствата на дарителя. За него П. Семов определя 300 акции от Съединени български банки и 100 акции от фабрика „Габрово“. Ценни книжа са предвидени за девическия манастир в града, както и лично за всяка от монахините в него; за църквата в с. Съботковци, Габровско. Помощ получават Дружеството на запасните офицери и Дружеството на запасните подофицери в Габрово, клонът на Съюза на българските гимнастически д-ва „Юнак“ и на Ловджийското д-во „Сокол“; историческото д-во „Габрово“; културно-просветното д-во „Знание“; Музикалното дружество, Туристическото дружество, Скаутската организация (по 20 акции от Съединени български банки и 50 акции от фабрика „Габрово“). Сред дарените са и Съюзът на габровските индустриалци (по 100 акции от Съединени български банки и фабрика „Габрово“), Дружеството на инвалидите, вдовиците и сираците в града (50 акции от Съединени български банки и 100 акции от фабрика „Габрово“). В последното си завещание П. Семов не забравя и своите работници. Ценни книжа получават слугините (бивши и настоящи), всички деца, кръстени от съпругата му, работниците и работничките от фабрика „Успех“. По 100 хил. лв. получават и всички негови бедни роднини.
На 21 ян. 1928 г. П. Семов разработва подробен план за изпълнение на завещанието. Първоначално дарителят предвижда ДА се построи старопиталище. Десет години след това на дареното място ДА се построи здание, подходящо за детски колонии. В тях ДА се приемат за почивка през лятото „слаботелесни“ ученици. В памет на майка му колонията ДА се нарича „Бона Иван Семова от ефорията на Пенчо Семов“. Двадесет години след откриването на старопиталището ДА се отвори мъжко училище, което ДА носи името на съпругата му Радка Семова. В него ДА се приемат младежи, завършили III клас с добър успех и поведение, като се дава предимство на безплатното обучение на бедни момчета. Учебното заведение ДА бъде търговско-индустриално, специално ДА се обръща внимание на изучаването на чужди езици. След още 10 години ДА се построи санаториум в с. Цвятковци на името на покойната му първа съпруга Аница Семова. Здравното заведение ДА отговаря на най-модерните изисквания на медицината и в него бедните ДА се лекуват безплатно. След още 10 години ДА се построи девическо училище с пансион, което ДА носи името на бащата на дарителя – Иван Семов. В него ДА се приемат девойки със завършен III клас и ДА се обучават в домакинство и на чужди езици. Бедните ученички с добро поведение и добър успех ДА учат безплатно. Във всички благотворителни заведения предимство при постъпването се дава на роднините на дарителя, на работниците му и техните деца, на жители на Габрово и околията. Като делови човек, П. Семов подробно изчислява приходите, които носят ценните книжа, и ги разпределя така, че волята му ДА бъде изпълнена точно.
На 21 март 1943 г. дарителят актуализира завещанието си и поема инициативата за учредяване на благотворителна фондация. Тя носи името му и е регистрирана в съда на 17 юни 1943 г. Целите ѝ в общи линии съвпадат с волята, изразена в завещанието от 1928 г. Направени са някои доуточнения относно дейността на благотворителните заведения. В старопиталището се предвижда ДА живеят 50 души, от които 15 ДА са писатели и журналисти, 20 бедни възрастни хора – за предпочитане работници от фабричните предприятия на Семов в Габрово. Издръжката на тези 35 души е безплатна до края на живота ИМ, докато другите 15 възрастни хора трябва ДА плащат такса за престоя си. След старопиталището на преден план излиза откриването на девически пансион за 100 момичета с патрон двамата съпрузи Радка и Пенчо Семови. Училището ДА бъде със статут на средно учебно заведение, в което задължително се преподава на чужд език. Половината от ученичките трябва ДА бъдат от бедни семейства и се приемат на безплатно обучение и пансион. Другите 50 заплащат такса. Ново е изискването девойките ДА се подбират от Габрово и Варна (поравно).
Дарителят предвижда построеното за пансион здание през лятото ДА се ползва за лятна ученическа колония за деца от Габрово и Варна. Отново се поставя изискването половината от летуващите ДА са от бедни семейства и ДА летуват за сметка на фондацията, а останалите ДА плащат такса. В бъдеще се планира построяването на специална сграда за колониите. Десет години след откриването на девическия пансион ДА се открие мъжкият, който ДА носи имената на родителите на П. Семов. Училището ДА има статут на средно учебно заведение, ДА се преподава на чужд език и ДА се приемат 100 деца. Отново се дава предимство на учениците от Габрово и Варна, и особено на синовете на работници на дарителя. Запазва се изискването бедните ученици ДА учат и живеят на пълен пансион за сметка на фондацията, а останалите 50 – ДА плащат такса. Сред благотворителните цели на фондацията влиза построяването на санаториум в с. Цвятковци в дарената от П. Семов през 1935 г. борова гора.
Нов момент в завещанието от 1943 г. и в учредителния акт на фондацията е волята на дарителя ДА се построи фабрика в околността на селата Саботковци (Съботковци) и Болтата (дн. квартали на Габрово). Целта му е ДА окаже помощ на родното село, тъй като 30 % от жителите го напускат и търсят прехрана в Трявна и Габрово. Обектът на производство не се фиксира. Предвижда се фабриката ДА се строи на кооперативни начала, половината от чистата печалба ДА се разпределя между всички жители на селото, а другите 50 % – между чиновниците и работниците, заети в предприятието.
Фондацията е собственик на парцела от 260 дка в местността Дрецковото (Клисурата), упоменат и в предишното завещание. Подробно са изброени сградите, които стават нейна собственост: две фабрични постройки (масивна и полумасивна), жилища за работниците във фабриката и в парка, църква, обзаведена и предназначена за старопиталището, зимна градина (162 кв. м), 5-етажна масивна постройка за девически пансион и др. Общата парична стойност на недвижимите имоти се оценява на 2 333 310 лв.
За постигане целите на фондацията и за издръжката на благотворителните учреждения П. Семов предоставя: 2 хил. акции от кожарската фабрика „Ботю и Иван Патеви“ в Габрово (носещи 500 хил. лв. годишен приход), 20 хил. акции от основния капитал на фабрика „Александър“ АД в Габрово (1 млн. лв. годишен доход), 10 хил. акции от АД „Принц Кирил“, Габрово (1 млн. лв. годишен приход), дохода от д-во „Гьонзам Пипис и братя Златеви“, Търново (1 млн. лв. годишно), прихода от облигации от БДЗ (1941) на стойност 3 млн. лв. (150 хил. лв. годишен доход), дохода от влоговете на П. Семов във фабриките „Надежда“ и „Успех“ в Габрово и в д-во „Гьонзам Пипис и братя Златеви“ на стойност 10 040 813 лв. (600 хил. лв. годишни приходи), дохода от чифлика „Копринка“ в Казанлък (50 хил. лв. годишно), годишния наем на фабриката при старопиталището, плащан от фабрика „Успех“ (300 хил. лв. годишно), вноски от семейното предприятие „Успех“ в продължение на 20 години (по 400 хил. лв. ежегодно).
Дарителят поема управлението на фондацията. След смъртта си предвижда то ДА бъде поверено на: Радка Семова (съпруга), Петър Кедев (роднина), Пенчо П. Семов (син), Васил Ковачев, Иван С. Семов (племенник), Иван Минчев, Пантю Пантев, председателката на д-во „Майчина грижа“, кмета на Габрово, представител на Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия, член на Габровското дружество на запасните подофицери. Управителното тяло няма право ДА отчуждава или ипотекира имотите на фондацията. Изработен е устав, който в общи линии повтаря учредителния акт.
Фондацията започва дейността си веднага след учредяването ѝ. За сграда на приюта за възрастни хора П. Семов предоставя собствената си къща. Готови са дрехите на персонала, посудата. Предварително построена е и сградата на девическия пансион, готови са моделите на униформите на ученичките, издадени са специални рекламни картички.
Политическите промени, настъпили в страната след 9 септ. 1944 г., осуетяват благотворителните начинания на фондацията. Със закона за национализацията на частните индустриални предприятия от 23 дек. 1947 г. средствата, предназначени за нея във фабриките, са блокирани. Само във фабриките „Успех“ и „Надежда“ фондацията има 156 624 лв., акции на стойност 9 млн. лв., облигации за 19,501 млн. лв. С окръжно на министерствата на финансите и на промишлеността от 11 апр. 1950 г. ценните книжа са внесени в БНБ в приход на държавното съкровище, а паричните средства се вливат в държавния бюджет. Подобна вероятно е съдбата и на останалите приходи на фондацията, която е закрита по силата на Указа за обществено подпомагане от 1951 г. С разпореждане на Министерския съвет от 31 юли 1952 г. средствата ѝ се внасят на приход на държавния бюджет и в ДСК. Сградите са одържавени. В две от тях – на старопиталището и на девическия пансион, и до днес се помещават инфекциозната и туберкулозната болница.
След смъртта на П. Семов, съпругата му Р. Семова изпълнява и другите клаузи от завещанието. През 1945 г. Съюзът на габровските индустриалци получава 100 хил. лв., които заделя за построяване на собствена сграда. На Дряновския манастир са преведени 10 хил. лв., на БЧК – клон Габрово – 50 хил. лв., на околийското д-во „Инвалид“ – 30 хил. лв., и др.
Няма данни за използването на сумите, както и за изпълнението на другите желания на дарителя.

ДА–Габрово, ф. 30 к, оп. 1, а.е. 3, л. 5–20, 25–29; а.е. 4, л. 1–3; ф. 150 к, оп. 4, а.е. 27, л. 63; ф. 309 к, оп. 1, а.е. 2, л. 17, 19–21; а.е. 3, л. 31; ЦДА, ф. 185 к, оп. 1, а.е. 1, л. 238; ф. 136, оп. 12, а.е. 2318, л. 1–2, 6, 20, 29; Пашев, Г. Златна книга…, 150–154; Книга на габровската индустрия. Габрово, 1934, с. 44, 60,101–102; Бобошевски, Д. Принос към историята на старопиталищното дело. – Изв. на Съюза „Обществена подкрепа“, 1938, № 7–8; Алманах на бълг. индустриалци…, 94–97, 138–139. Чолакова, К. Пенчо Симов. Успехът. В. Търново, 2008. (Р. Стоянова)

Назад