Дарител е ПЕТЪР ХАДЖИ НЕНЧОВ КЕРМЕКЧИЕВ (26 юли 1826 – 10 ноем. 1881) – търговец. Роден в Търново. Син на видния търговец хаджи Ненчо, който има кантора в Балкапан, Цариград, и търгува с кожи и други произведения в Лайпциг; участник в църковнонационалната борба. П. Кермекчиев получава начално и средно образование в гръцкото училище в родния си град. Завършва колежа “Рефорцу” на Бейоглу в Цариград (1844–1848). Владее няколко езика. Завръща се в Търново, където се сближава с пристигналия в града Лайош Кошут. През 1854 г. е секретар на Юмер паша в Шумен. През 1860 г. заминава за Русия и постъпва в Одеското търговско училище. Става секретар в английското консулство в Галац, Румъния. Един от членовете на основаното там “Дружество с акции”, финансиращо издаването на вестници. Започва търговия с жито, натрупва значително състояние, но влага целия си капитал в банката на Никола Христов и фалира. Участва в обществено-политическия живот на букурещките българи и в борбата за разрешаването на българския църковен въпрос. През 1876 г. е член на делегацията, приета от руския император Александър II (дипломатическа мисия за мирно уреждане на българския въпрос).
П. Кермекчиев продължава да се занимава с търговия. По време на Руско-турската война (1877–1878) отново натрупва голямо състояние, като осъществява транспорта на мунициите на руските войски от Букурещ до Търново. Установява се в Русе и в съдружие с Иван Симеонов организира доставката на хляб за руските войски в България. Поради заболяване се отказва от търговията и влага всичките си средства в кантората на Евлогий Георгиев. С молба от 10 апр. 1881 г. до дипломатическо агентство в Букурещ П. Кермекчиев възлага на българското правителство грижата за своите имоти и пари. На 15 май 1881 г. брат му Костаки Н. Кермекчиев, сестра му Евгена Н. Кермекчиева и митрополит Панарет Рашев предявяват искане до българския дипломатически агент в Букурещ Кириак Антонов Цанков да му бъде наложено опекунство, което да се грижи за здравословното и материалното му състояние. На основа на заключение на медицинска комисия, с протокол от 18 май с.г. Кириак Антонов Цанков определя за опекуни митрополит Панарет Рашев, д-р Георги Атанасович, Иван Грудов, Юрдан X. Димитров и от страна на агентството – Димитър Великин. През същата година П. Кермекчиев заминава на лечение в Австрия, Италия, Варна. Умира в Букурещ.
На 27 ноем. 1879 г. П. Кермекчиев прави завещание, с което оставя по 20 хил. лв. на двамата си братя, по 10 хил. лв. на трите си сестри и 5 хил. лв. на дъщерята на румънския депутат и министър Г. Гицу – Елена. “Тъй като от детинството съм живял в Ромъния, дето винаги съм срещал братска любов и братство между ромънския и българския народи” – пише той в завещанието си, прави дарение от 20 хил. лв. на Девическото сиропиталище “Елена Домна” под контрола на румънското правителство. Приходът на този капитал е предназначен за издръжката и възпитанието на бедни момичета. Надзора по изпълнението на това дарение възлага на Г. Гицу. 20 хил. лв. дарява на ефорията на болницата “Св. св. Козма и Дамян” и у-щето “Св. Кирил” в Търново (вж. “Ефорията на върховното училище “Св. Кирил” и болницата “Св. св. Козма и Дамян” – фонд) и 20 хил. лв. – на църквата и у-щето “Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ. *
Остатъка от състоянието си П. Кермекчиев оставя на “милото и любимото ми автономно отечество България, в лицето на българското правителство, с единствената цел, щото от този имот да се състави един вечен фонд под наименованието “Фонд за народно образование Петър Н. Кермекчиев”. Приходите са предназначени за издръжка на българи “за придобиване и допълнение научното развитие в образована Европа”. Кандидатите трябва да са завършили успешно четирикласни училища в България, да не разполагат със средства за продължаване на образованието си и да издържат конкурс. За изпълнител на завещанието и за осъществяване на надзор над изпълнението на волята си посочва Стефан Берон.
След смъртта на П. Кермекчиев българското правителство разпорежда всички ценни книжа и суми по завещанието да се вложат в БНБ. Наследството му е оценено на 287 250 зл. лв. и 96 хил. рубли. В касата на Кермекчиев са намерени и много ценни книжа, полици, разписки и др., които са изпратени на МНП. Министерството започва издирване на длъжниците и събиране на дължимите суми, с което увеличава капитала на фонда. Голяма част от дълговете обаче се оказват несъбираеми – някои длъжници са починали, други са несъстоятелни или издължени по давност.
След покриване на задълженията по завещанието, през 1882 г. е основан фонд “Петър H. Кермекчиев – за народно образование” към МНП. В изпълнение волята на дарителя още през учебната 1883/1884 г. започва отпускането на стипендии по реда, установен за държавните стипендии и помощи. През 1889/1890 г. стипендии получават: Петър Момчилов от Горна Оряховица – студент по архитектура в Прага, Иван Марков от Тетевен – Медицински факултет в Лайпциг, Друми Друмев – медицина в Москва, и др. През 1903 г. стипендианти на фонда са Райчо Ганев – архитектура във Флоренция, Александър Кермекчиев – право в Париж, Щилиян Петров – инженерство в Лиеж, Хараламби Тодоров – архитектура във Виена, Екатерина Кермекчиева – музика и живопис в Мюнхен, Димитър Стоянов, завършил право в Париж – за специализация по римско право в Берлин, Кр. Бояджиев – минно инженерство в Лиеж, Тома Захариев – лесовъдство в Петербург. До края на 1906 г. от фонда са дадени стипендии за следване в чужбина на 77 младежи, между които и Иван Шишманов (филология, Москва), Гаврил Кацаров (филология, Лайпциг), Андрей Протич (немска филология, Лайпциг), Александър Балабанов (класическа филология, Лайпциг и Ерланген). През 1909 г. Н. Ив. Момчилов получава стипендия като студент по романска филология в Париж. През 1910 г. са отпуснати стипендии на Павлина Банкова – пеене в Париж, Александър Шишманов – източна филология в Петербург. През 1912 г. със средства на фонда следват Наум Чилев в Рим, Ив. Г. Радев в Лайпциг, Г. Кертева в Прага; през 1914 г. – Александър Шишманов (източна филология в Петербург), Павлина Банкова (пеене в Петербург), Мария Джананова (руска литература в Петербург, Недялко Бойкикев и Др. Карадимчев (романска филология в Нанси), Елена Ангелова (пеене в Милано), през 1933–1934 – Богдан Стаменов (Германия), и т.н.
В периода от 1882 до 1899 г. според отчетните документи като приход по фонда постъпват 1 247 034 лв. и са изразходвани 1 236 024 лв., като през 1898 г. за стипендии са дадени 50 788 лв., през 1900 г. – 46 203 лв., през 1911 г. – 33 674 лв., през 1944 г. – 42 545 лв., през 1945 г. – само 4 хил. лв. През 1947 г. фондът има един стипендиант в Париж по история на изкуството, а средствата позволяват да се изпрати още един.
С приходите от фонда през 1906 г. МНП издига в Софийските градски гробища голям мраморен паметник на дарителя с надгробна плоча и надпис: “Поклони се пред праха на великодушния благодетел и с благовение си спомни за неговите заслуги към българския народ”.**
Към 21 окт. 1889 г. основният капитал на фонда възлиза на 438 700 лв., към окт. 1893 г. – на 553 500 лв., към 1 ян. 1901 г. – на 511 010 лв., към 1906 г. – на 500 хил. лв., към 1 септ. 1933 г. – на 1 542 463, към 1 юли 1937 г. – на 1,867 млн. лв., към 1 ян. 1939 г. – на 1,921 млн. лв., към 1 ян. 1944 г. – на 2 457 266 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 3,050 млн. лв.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 5, л. 1–92; а.е. 10, л. 1–102; а.е. 134, л. 5–24; а.е. 159,
л. 22, 51, 73, 140 и др.; а.е. 239, л. 73–80; а.е. 601, л. 19; оп. 2, а.е. 296, л. 73, 177–180; оп. 4, а.е. 51, л. 5; а.е. 290, л. 1–18; а.е. 405; а.е. 468, л. 1–42; а.е. 472, л. 1–5; а.е. 474, л. 1–38; а.е. 486, л. 40–41; а.е. 491, л. 35; а.е. 496, л. 53; ф. 327 к, оп. 1, а.е. 10, л. 232–237; ДВ, № 149,1911 г.; № 157, 1912; № 161, 1912; Уч. пр., 1906, № 7,
с. 744; № 11, 777–786; Български глас, 1881, № 95; Велев, С. Златна книга…, 85–95; Йорданов, В. Дарители…, 121–126; Юб. кн. на B.-Търновската народна м. гимназия…, с. 37.; Стателова, Е. Евлогий Георгиев…, 111–112; Жечев, Н. Букурещ – културно средище на българите през Възраждането. С., 1991, с. 238; Бележити тьрновци…, 156–157; Дарителството във Великотърновския край. В. Търново, 2000, 229–230, 273. (М. Тодоракова)