Енциклопедия Дарителството

„ПАНАЙОТ АНГЕЛОВ“ – ФОНДАЦИЯ

„ПАНАЙОТ АНГЕЛОВ“ – ФОНДАЦИЯ

Дарител е ПАНАЙОТ АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ (1858 – 7 март 1919) – военен деец, общественик. Роден в Търново, в заможно търговско семейство. Учи в родния си град. Завършва Роберт колеж в Цариград. След завръщането си в България през 1878 г. прави военна кариера и достига до чин полковник. Служи като командир на Сапьорната рота в Русе. През 1885 г. е командирован в управлението на Галваническата част в Петербург и на Минната рота в Кронщад. В края на 1885 г. става командващ на Портовата рота в Русе, завеждащ минното дело в Дунавската флотилия. През 1886 г. е назначен за началник на Дунавската флотилия и морската част, а през 1887 г. – за командир на яхтата „Александър I“. Член на Русенския военен съд (от 3 ян. 1886 г.). През 1900 г. напуска армията по здравословни причини и се включва активно в обществено-политическия живот на Русе. Кмет на града от 17 март 1904 г. до 23 юли 1908 г.* Награждаван с ордените „Св. Александър“ III и IV степен и с други високи отличия. През 1919 г. заминава на лечение във Виена, където умира. Тленните му останки са пренесени и погребани в Русе.
Прекарал живота си на военна и обществена служба, с богата култура и многостранни интереси, П. Ангелов завещава цялото си имущество, възлизащо на ок. 1 млн. лв., за благотворителни и просветни нужди. С негови средства са образувани фондация към Търновската община и шест благотворителни фонда към Военното училище, Българския гимнастически съюз „Юнак“, училища, църкви и дружества в Русе.
Най-голямо е дарението на П. Ангелов за родния му град. Съгласно завещанието му, от 1 апр. 1912 г. е учредена фондация, носеща неговото име**. Изпълнението на последната му воля е поверено на: Доростоло-Червенския митрополит Василий, кмета на Търново, директора на Мъжката гимназия в Русе и Константин Панайодов. След смъртта на дарителя продажбата на недвижимите имоти (две къщи в Русе), привеждането в известност и разпределянето на сумите в наличност и в ценни книжа отнемат доста време и забавят образуването на фондацията. На извънредна сесия, състояла се на 27 апр. 1920 г., Търновският общински съвет приема дарението. През 1921 г. изпълнителите на завещанието превеждат част от средствата. Окончателното разпределение на сумите става през март 1927 г., когато общината получава пълния размер на дарението.
Според т. 1 от завещанието П. Ангелов оставя 60 % от състоянието си на търновци. Получената сума е доста по-малка от очакванията, поради обезценяването на ценните книжа. Тя възлиза на 338 хил. лв., от които 168 хил. са в наличност и 170 хил. лв. – в ценни книжа (по приблизителен курс от 1927 г.). Желанието на дарителя е с не повече от 1/3 от капитала да се построи в града или околностите му приют за възрастни хора, бедни, без близки, предимно от Търновски и Русенски окръг. Лихвите на останалите 2/3 от средствата да служат за издръжката на приюта. Благотворителното заведение да носи имената на родителите му – Ангел и Аника Ангелови.
Първоначално се учредява благотворителен фонд под управлението на общинския съвет на града. Тъй като завещаната сума се оказва недостатъчна за изпълнение волята на дарителя, съветът решава да се търсят други възможности и средства. Продадени са част от ценните книжа. Към края на 1929 г. се офор­мя идеята за съвместно действие със съществуващото в града д-во „Приют за старци“ (наречено по-късно „Емануил“). Създадено през 1919 г., то се председателства от енергичния протосингел на Търновската митрополия отец Антоний. Дружеството има събрани известни средства и разполага с добре развита структура по махали. В него членуват много от видните търновски гражданки. На 14 ноем. 1929 г. общинските съветници избират комисия, която да излезе с предложение по изпълнение волята на дарителя. Членовете ѝ достигат до договореност с дружеството съвместно да открият старопиталище. Дело на комисията вероятно е правилникът за управлението на фонда. В съгласие с него, изпълнението на завещанието на П. Ангелов се поверява на ефория, избирана от общинския съвет. На 13 март 1930 г. тя се конституира в състав: кметът на града Вл. Даскалов, общинските съветници В. Давидов, Хр. Ролев и д-р Г. Бояджиев, представител на дружеството. Ефорията поема грижата за построяването и издръжката на приюта. В ежегодните отчети на кмета по изпълнението на общинския бюджет се дава информация за дейността на ефорията.
На 14 юни 1930 г. ефорията закупува здание от братя Язанджиеви. Сградата е двуетажна, обширна постройка с двор от 3 дка. Покупката е осъществена за 128 хил. лв., от които 83 хил. лв. са от дарението на П. Ангелов и 45 хил. лв. – от средствата на дружеството. Липсата на материални възможности за цялостен ремонт отново отлага откриването на старопиталището. Временно зданието е дадено под наем на училищното настоятелство. По инициатива на членки на дружеството се решава приютът да бъде настанен в три стаи на пристройката. Ремонтът на помещенията и събирането на покъщнината са от волните пожертвования на търновци, на Митрополията, на банки и благотворителни дружества в града. Общината поема прокарването на водопроводната инсталация, осигурява безплатно осветление и вода. На 4 ян. 1931 г. старопиталище „Ангел и Аника Ангелови“ е открито официално. Първоначално в него намират жилище и утеха 10–12 възрастни жени, а след ремонта на основната сграда – 30–35. Първата директорка на приюта е дългогодишната учителка и изявена общественичка Кина Паскалева.
Съвместно (в съотношение 2:1) ефорията и дружеството внасят своите приходи за издръжката на благотворителното заведение. На помощ отново идва търновското гражданство. Ще споменем само някои от даренията за дома: 5 хил. лв. за параклис от МАРИЙКА КАЛПАКОВА, 10 хил. лв. от дъщеря ѝ ЕФРОСИНА АНТОНОВА за същата цел, 5 хил. лв. от МАРИОЛА ДИМИТРОВА, 6 хил. лв. от ПАРИЧЕН ФОНД „СТЕФАН И ЕКАТЕРИНА АБАДЖИЕВИ“, предназначен за издръжката на приюта, 8 дка ниви в землището на града от ПЕНКА ЛУКОВА и др. На 26 ноем. 1933 г. е открита новата пристройка към сградата с допълнителни стаи, кухня, столова и баня. Държавата също се включва в издръжката и благоустрояването на приюта. През 1935–1936 г. от фонд „Обществено подпомагане“ при МВРНЗ са отпуснати ок. 190 хил. лв. за построяване на ново отделение. Разширението на приюта е включено и в петгодишния строителен план за обществено подпомагане от 9 февр. 1939 г. Предвидените средства възлизат на 160 хил. лв. Освещаването на новата постройка става на 21 ян. 1940 г.
Фондацията е ликвидирана през 1951 г. с Указа за обществено подпомагане.

ДА–В. Търново, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 1, 570, 571, 572; ЦДА, ф. 264 к, оп. 6, а.е. 210; Общински в. „В. Търново“, № 3, 15 юли 1927; № 16–17, 15 февр. 1928; № 12, 31 юли 1931; № 13, 11 авг. 1931; № 19, 16 февр. 1933; № 3, 31 ян. 1936; № 3–6, 31 март 1937; Обществено подпомагане, № 3, 31 март 1939; Бележити търновци…, с. 309; 125 г. Русенска община…, 230–231. (Р. Стоянова)

Назад