Енциклопедия Дарителството

„ПРОФ. Д-Р ТОДОР НИКОЛОВ“

„ПРОФ. Д-Р ТОДОР НИКОЛОВ“

Дарител е ТОДОР НИКОЛОВ НЕДЕВ (14 май 1875 – 10 февр. 1923) – ботаник. Роден в Карлово, където завършва прогимназия. Въпреки материалните затруднения, продължава образованието си най-напред в Пловдив, а след това в Габрово, където се дипломира (1897). Със заеми, които цял живот изплаща, заминава за Швейцария и записва естествена история в Женевския университет. По време на следването си печели конкурс с научна разработка за премията на университета и една година работи в него като асистент. Завършва с докторат по ботаника (1902). Завърнал се в България, става гимназиален учител по естествена история в София (1904–1918), но не прекъсва научните си занимания. Използва командировките в Германия (1905), Париж и Лондон (1910), за ДА работи в големите библиотеки и лаборатории и със своите публикации си спечелва международна известност. През 1914–1915 г. е командирован в Централния земеделски изпитателен институт, в който през 1918 г. е назначен на постоянна работа. Мобилизиран по време на Балканските войни и на Първата световна война, натрупва богат хербариен материал от Тракия и Македония. През 1922 г. е избран за доцент по ботаника в СУ, но само 3 месеца след това умира, без дори ДА прочете встъпителната си лекция. Член на настоятелството на Българското природоизпитателно дружество. Близък приятел на П. К. Яворов и на много други писатели и хора на изкуството.
На 27 дек. 1922 г. в присъствието на свидетелите Григор Чешмеджиев, Никола Харлаков, Боян Пенев и др. прави завещание. Предоставя специализираната си библиотека по естествена история на Централния земеделски изпитателен институт, останалите книги – на библиотеката на Карловската гимназия, а своите тракийски и македонски хербарии – на ботаническия хербарий при физико-математическия факултет, където ДА се обработят от доц. Николай Стоянов. Разпорежда се ДА се предадат на Свободния земеделски институт 1500 лв. от наличните пари, а по 1000 лв. оставя на централните комитети на Комунистическата, Социалистическата и Радикалната партия за „подпомагане общата ИМ борба за културния успех на България“.
Най-значимата сума (между 10 и 15 хил. лв.) заделя за Карловската гимназия. Тя е предназначена за образуване на фонд на негово име, от лихвите на който ДА се подпомага най-добрият ученик. В полза на фонда завещава и по-голямата част от хонорарите, които има ДА получава от книгоиздателство „Христо Г. Данов“ за публикувани научни трудове.
Фондът е образуван през 1923 г. Нараснал главно от постъпилите хонорари и от лихвите на капитала, към 1 септ. 1935 г. той възлиза на 134 582 лв., към 15 септ. 1939 г. – на 157 872 лв., към 15 септ. 1943 г. – на 173 923 лв. Управлява се от учителския съвет при Смесената гимназия „Васил Левски“ в Карлово. Съгласно правилника, утвърден от МНП на 22 апр. 1939 г., подпомагането на учениците е във вид на стипендии, чиито брой и размер се определят съгласно годишния бюджет на фонда. Те се отпускат на бедни ученици от Карлово, които „проявяват голяма обща интелигентност и дарования в областта на науката или изкуствата, които са трудолюбиви и се отличават със своите способности и добродетели от другарите си“. Учителският съвет има право ДА отнеме стипендията, ако ученикът покаже общ срочен успех, по-нисък от добър (4,00), няма примерно поведение или пък се окаже, че има средства ДА се издържа, а също и в случай че напусне гимназията или отиде в друга, освен ако преместването се е наложило от липса на класове в Смесената гимназия „Васил Левски“.
Придържайки се към тези критерии от началото на учебната 1932/1933 г., учителският съвет дава стипендия на Петко Стефанов Абаджиев, проявил „големи дарби към художеството“. В продължение на няколко години стипендиантка на фонда е Надежда Николова Василева – най-добра по успех и поведение бедна ученичка. Стипендии получават още неколцина отличили се ученици. Първоначално стипендията е една и възлиза на 800 лв. месечно. От началото на учебната 1938/1939 г. тя се разпределя между двама ученици, които получават по 400 лв.
Други данни за фонда не са открити.

ДА–Пловдив, ф. 615 к, оп. 9, а.е. 40, л. 9, 85, 95, 114,117–120, 130,149, 190; а.е. 41, л. 2, 23, 41, 44, 54–55, 88, 108, 150, 222; а.е. 52, л. 20, 91, 164; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 327, л. 1–39; Алманах на СУ…, с. 421; ЕБ. Т. 4, с. 601; Станев, Ст. Бележити български ботаници. С., 1982, 53–60. (К. Анчова)

Назад