Енциклопедия Дарителството

„ПРОФ. ЖЕКО РАДЕВ“

„ПРОФ. ЖЕКО РАДЕВ“

Дарители са наследниците на проф. Жеко Радев – ИВАН РАДЕВ, ДИМИТЪР РАДЕВ (братя), КАТИНКА РАДЕВА, РАДКО П. РАДЕВ, СТЕФКО П. РАДЕВ, РАДКО СТ. РАДЕВ и КАТИНКА СТ. РАДЕВА (братови деца).
Проф. Жеко Жеков Радев (31 юли 1875 – 24 ян. 1934) – физикогеограф и педагог. Роден в Ени Пазар (дн. Нови пазар). Завършва Шуменското педагогическо училище (1894), а след това философия и педагогика във Висшето училище (СУ) (1904). Следва и география в Берлинския университет (1911–1913). Доцент (1915), извънреден професор (1921), редовен професор (1927) в СУ и ръководител на катедрата по физическа география. Декан на Историко-филологическия факултет (1927–1928). Дописен член на Българския археологически институт. Умира в София.
На 3 март 1934 г. наследниците на наскоро починалия проф. Ж. Радев писмено изразяват желание в негова памет при СУ да бъде учреден фонд, който да носи името му. За целта предоставят общо 142 хил. лв.* Волята им е той да служи за подпомагане и награждаване на научни географски изследвания на Шуменска област и на Североизточна България; на даровити деца от рода на проф. Ж. Радев, „проявили се в областта на науката и изкуствата“, както и „на други работници в областта на географската наука“. Фондът следва да започне да функционира, когато неговият капитал нарасне на 200 хил. лв. Докато достигне 250 хил. лв., да се използва само половината от лихвата. Управлението му се поверява на АС, който по доклад на преподавателите по география в Историко-филологическия факултет определя кому и в какъв размер да се дадат помощите и наградите. На 3 юли 1935 г. АС одобрява правилник на фонда.
През 1939 г. той разполага със 193 794 лв., през 1942 г. – с 220 012 лв., а през 1951 г. – с 284 884 лв. Единствените данни за неговото използване са от края на 1940 г. Тогава АС одобрява предложението на съвета на Историко-филологическия факултет да се отпусне помощ от 4 хил. лв. (по 1000 лв. месечно) на Стефан Пенчев Радев, студент в Художествената академия и син на брата на проф. Ж. Радев.
Фондът съществува до началото на 1952 г., когато се влива в държавния бюджет.

ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 133, л. 1–45; а.е. 145, л. 1–50; оп. 4, а.е. 5, л. 5; ГСУ, Офиц. отдел, 1938/1939. С., 1940, с.106; ГСУ, Офиц. отдел, 1941/1942. С., 1943, с.143; Арнаудов, М. История на СУ…, с. 561; Алманах на СУ…, 509–511; ЕБ. Т. 5, с. 638; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, с. 178.
(К. Анчова)

Назад