Енциклопедия Дарителството

„РАДА КИРКОВИЧ“

„РАДА КИРКОВИЧ“

Дарител е РАДА П. ГУГОВА-КИРКОВИЧ (24 март 1848 – 9 дек. 1941 ) – учителка. Родена в Копривщица. Племенница на Найден Геров, дъщеря на Ивана Хаджигерова, първата учителка в Девическото училище в Копривщица. Завършва началното училище в родния си град. С протекциите на руския консул в Пловдив Найден Геров и със съдействието на киевския княз Василчиков продължава образованието си в пансиона на графиня Левашова в Киев (1860–1865). През 1866 г. завършва със златен медал Киевската Фундуклеевска девическа гимназия. След завръщането си в България учителства в Пловдивското епархиално женско училище (1866–1868; 1869–1873). През 1873 г. се омъжва за д-р Кирко Киркович. Със съпруга си живее в София (1873–1876) и Русия (1876–1878). След Освобождението (1878) учителства в Пловдив, Пирдоп и Копривщица (1879–1885). Преподава в Девическата гимназия в София (1886–1895) и е директор на Софийското девическо стопанско у-ще „Мария Луиза“ (1896–1901). Член на изборните училищни настоятелства на основните и прогимназиалните училища в София (1901–1906). Майка на проф. д-р Стоян Киркович. Умира в София.
На 30 ноем. 1928 г. завещава на БАН 50 хил. лв. за образуването на фонд на нейно име. На 17 юли 1934 г. допълва фонда с още 50 хил. лв. (във вид на акции от вагонната фабрика и 10 хил. лв.).
Академията приема дарението и на 20 дек. 1928 г. образува фонд „Рада Киркович“ при БАН.
Волята на дарителката е лихвите от фонда да се дават на всеки две години за награда на публикуван (отделно или в списание) труд – на научна или художествена литература, написана от българка.
За пръв път наградата от фонда е дадена през 1931 г. на Вера Иванова за труда ѝ „Стари църкви и монастири“. През 1933 г. премията получава Фани Попова-Мутафова за творбите си: „Жената на приятеля ми“, „Момина скала“, „Солунският чудотворец“ и др., а през 1935 г. – Евдокия Петева-Филова за трудовете ѝ върху българския текстилен и металически орнамент („Шивични паралели“, „Емфеници“ и др.).
През 1938 г. комисия, определена с решение на Историко-филологическия клон на БАН, в състав Гаврил Кацаров, Михаил Арнаудов, Стоян Романски, Борис Йоцов, определя наградата от 3 хил. лв. от фонд „Рада Киркович“ за труда „Die Muschel in der antiken Kust“ на д-р Мария Бръчкова. Тя се отказва от наградата в полза на „някоя бедна и трудолюбива студентка по археология или по древна история в СУ„. На 19 дек. 1938 г. секретарят на БАН се обръща към декана на Историко-филологическия факултет на СУ да определи студентката по история, заслужаваща наградата.
Наградата (5 хил. лв.) за 1940 г. се дава на Цветана Вранска за труда ѝ „Апокрифите за Богородица и българската народна песен“.
Към 1 ян. 1934 г. капиталът е 65 226 лв., към 1 ян. 1946 г. – 117 471, към 1 ян. 1947 г. – 119 820 лв. Последните данни за фонда са от 31 ян. 1951 г., когато капиталът му е 125 178 лв.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1144, л. 1–79; а.е. 1103, л. 32, 99; Книга за дарителите БАН…, 201–205; Паскалева, В. Българката през Възраждането. С., 1964, 70–71, 211–212; ЕБ. Т. 3, с. 422; БВИ, с. 332. (Ц. Величкова)

Назад