Енциклопедия Дарителството

„РАЙНА И ВАСИЛ ГЬОШЕВИ“

„РАЙНА И ВАСИЛ ГЬОШЕВИ“

Дарител е РАЙНА ВАСИЛ ГЬОШЕВА (ок. 1887 – 7 ноем. 1934) – домакиня. Живее и умира в с. Княжево (дн. квартал на София).
С публично завещание от 11 окт. 1930 г. и допълнения към него от 21 авг. 1931 г. и 25 апр. 1933 г. Р. Гьошева дарява свои недвижими имоти в София (застроено и незастроено дворно място ок. 260 кв. м и масивна двуетажна сграда на пл. „Александър I“ № 2) на МНП, на няколко църковни и обществени институции и на частни лица. След продажбата на имота МНП следва да получи 2/16 части (ок. 1 млн. лв.), с които да образува фонд на името на дарителката и на нейния съпруг. Лихвите от този капитал са предназначени за осигуряване на две ежегодни премии. Едната – за най-хубавата българска драма или роман; втората – за най-доброто музикално произведение.
Други 2/16 от стойността на имота Р. Гьошева завещава на училищното настоятелство в с. Княжево за построяване на училище, като на видно място в него се постави плоча с надпис, удостоверяващ нейния и на съпруга ѝ принос. На приюта „Всех скорбящих радость“ (вж. „Всех скорбящих радость“ – фондация) завещава 3/16 части. Останалата сума се разделя на 40 части, които се разпределят по следния начин: 8/40 – на църквата „Св. Неделя“ в София, за отслужване на 40 литургии през първите три години след смъртта ѝ; 6/40 – за подпомагане на кръгли сираци с католическо вероизповедание чрез д-во „Свети Антон“ – София; 2/40 – за трапезарията при основното училище в с. Княжево; 2/40 – за църковното настоятелство в с. Слатина (дн. квартал на София), на разположение на строителния комитет за довършване на манастира „Св. Троица“; 2/40 – за църквата в с. Владая (Софийско), и на частни лица.
За изпълнител на завещанието е определено АД Банка „България“ (в което е участвал съпругът на дарителката В. Гьошев) чрез упълномощено от неговия УС лице. При отказ от страна на банката или ако престане да съществува – за изпълнител е посочен председателят на Благотворителния комитет „Всех скорбящих радость“.
След смъртта на Р. Гьошева представители на 19-те наследници се събират на 23 дек. 1934 г. и първоначално постигат съгласие за продажба на завещания имот. Впоследствие обаче не се постига договореност за доброволна делба – противопоставят се универсалните наследници. Междувременно банка „България“ е обявена в обществена ликвидация и някои от наследниците искат тя да бъде изключена от делбата и от правото да бъде изпълнител на завещанието. Ликвидаторът на банката Иван Хр. Михайлов и МНП са принудени да предявят в съда през 1935 г. искова молба за обявяване на имота за неделим и публичната му разпродажба. След редица обжалвания и съдебни решения в Софийския околийски съд, Софийския областен съд и Върховния касационен съд делото е приключено на 20 септ. 1939 г. Съдът постановява делбата да се извърши и имотът като неподеляем да бъде обявен за публична разпродажба.
При първоначална оценка 6,2 млн. лв. имотът е продаден за 10,4 млн. лв. Съгласно завещанието на Райна Гьошева, МНП получава сумата 1 294 920 лв., която формира капитала на фонд „Райна и Васил Гьошеви“. Фондът е образуван със заповед на министъра на народното просвещение от 9 дек. 1940 г. и вписан в бюджета на обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП. В проектобюджета за 1942 г. от него е предвиден допълнителен разход 40 хил. лв. като хонорар на ликвидатора на банка „България“ и изпълнител на завещанието Иван Хр. Михайлов и 12 хил. лв. за даването на премии.
Към 1 ян. 1943 г. капиталът възлиза на 1 280 620 лв., а към 1 ян. 1947 г. – на 1,578 млн. лв., вложени в облигации от Заема на свободата. Няма данни за израз­ходване на средства по предназначение.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 301, л. 1–130; а.е. 466, л. 22–23; а.е. 496, л. 60.
(М. Тодоракова)

Назад