Енциклопедия Дарителството

„САМУЕЛ ПАТАК“ – ФОНДОВЕ

„САМУЕЛ ПАТАК“ – ФОНДОВЕ

Дарител е САМУЕЛ ПАТАК (28 ян. 1858 – 15 ян. 1930) – индустриалец. Роден в гр. Велики Мезиржици, Моравия. Завършва средното си образование в Бърно и търговско училище във Виена. Кариерата си започва като чиновник в текстилна фабрика в Бърно. Не след дълго идва в България. В Русе започва работа като чиновник в търговската фирма на Александър Векслер. Търсейки поле за търговската си дейност, се завръща във Виена и открива свое предприятие за търговия и представителство. През 1888 г. се завръща повторно в Русе и основава предприятие за търговия с хартия. Разширява своята дейност, като ръководи склада на двете австрийски фабрики за хартия в София и същевременно запазва своята фирма в Русе. Създава фабриката за производство на хартия в Белово. След Първата световна война (1918) предприятието става АД „С. Патак“. Книжната фабрика е изградена по западноевропейски образец и дава прехрана на повече от 500 семейства. През 1920 г. АД „Патак“ купува 1100 кв. м строително място на ул. „Бенковски“ в София, на което през 1922–1923 г. построява модерна 4-етажна фабрика за хартия. През 1925 г. дружеството довършва нова 5-етажна сграда на ул. „Дондуков“ за складове, експедиция, книговезница, цех за пликове и пр. В сградата живеят специалисти и майстори, работещи във фабриката.

ФОНД № 1 „САМУЕЛ ПАТАК“
(при АД „С. ПАТАК“)

На 28 ян. 1928 г. по повод на своята 40-годишнина С. ПАТАК основава фонд от 100 хил. лв. за подпомагане на чиновниците и работниците в своето предприятие. При това всяка година, докато е жив, отпуска средства за разрастването на фонда, за да може той да изпълни предназначението си. Фондът се управлява от Комитет на служители и работници под надзора на УС на АД.

ФОНД № 2 „САМУЕЛ ПАТАК“
(при БАН)

На 22 февр. 1928 г. директорът на АД „С. Патак“ М. Д. Розенберг съобщава на председателя на БАН проф. Л. Милетич за дарените 100 хил. лв. от С. ПАТАК за образуването на фонд на негово име. Желанието на дарителя е от лихвите на фонда да се награждава на две години веднъж най-добрата книга върху българската граматика, географията на България или за духовната култура на България, Македония или Добруджа.
Фондът е образуван през 1928 г. Наградата е обявена за пръв път през 1930 г. През 1931 г. от лихвите е награден трудът на проф. Александър Теодоров-Балан „Българска граматика“. От 1932 до 1936 г. в Академията не постъпват подходящи за награждаване трудове. През 1940 г. наградата е разделена между два труда: „Граматика на българския език“ от Стефан Попвасилев и проф. Стефан Младенов и „Българска граматика“ от Никола Костов. Наградата (6 хил. лв.) за 1942 г. получава проф. Иван Дуйчев за труда си „Преписката на папа Инокентий III с българите“. През 1946 г. е награден (5500 лв.) трудът на проф. Любомир Андрейчин „Основна българска граматика“.
Към 1 ян. 1951 г. фондът възлиза на 199 300 лв.
Други данни за фондовете не са открити.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 140; а.е. 1180, л. 1–48; Книга за дарителите БАН…, 219–224. (Ц. Величкова)

Назад