Енциклопедия Дарителството

СРЕДНО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА

СРЕДНО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА

Въпросът за необходимостта от откриване на търговско училище във Варна се поставя на заседание (апр. 1896) на членовете на Варненската ТИК скоро след нейното учредяване, но идеята се реализира едва през 1904 г. За директор е назначен бившият преподавател в Свищовската търговска гимназия Цани Калянджиев (15 окт. 1866, Лясковец – 26 март 1944, Варна) – педагог, учен, общественик (вж. „Професор Цани Калянджиев“ – фонд). Изработените от него програма и правилник за дейността на новото учебно заведение са одобрени от Камарата и от Министерството на търговията (31 авг. 1904). На 6 септ. с.г. се открива първата учебна година. Приети са 65 ученика, разделени в 2 паралелки. Училището е частно и се намира под патронажа и издръжката на Варненската ТИК, а учебната такса е 200 лв. – сума, по-висока от тази на реалните училища. За сметка на това ръководството обещава, че учениците ще получат солидни знания в областта на търговската наука.

За ДА спечели добро реноме в обществото, настоятелството на Камарата привлича учители с добра квалификация, педагогически опит и ИМ предлага високо заплащане. За преподаване на западноевропейските езици се ангажират чужденци, а за редовни учители и лектори са поканени известният статистик Кирил Попов, Михаил Квартирников – един от най-добрите математици в страната, Карл Вайбел, Васил Джапунов, Панайот Табаков и др. Положените от ръководството усилия са възнаградени. Въпреки колебанията в броя на учениците заради откриването на подобни учебни заведения в Бургас и Пловдив, финансовите бариери и политическата ситуация в страната, възпитаниците непрекъснато се увеличават. През 1909/1910 г. те са 116, през 1915/1916 нарастват на 246, в следващата година спадат на 143, но през 1923/1924 рязко нарастват на 497. През 1924 г. Ц. Калянджиев напуска поста си и става ректор на Варненското висше търговско училище, а на негово място за директор са назначени последователно Марин Ив. Котаров (юни 1923 – септ. 1930), Велико П. Гочев (септ. 1930 – септ. 1933), Крум Смиленов (септ. 1933 – септ. 1938), Панайот Куртев и др.

Според първата учебна програма обучението се осъществява в рамките на тригодишен курс. След приемането през 1906 г. на Закон за търговското образование, курсът на обучението става четиригодишен (по-късно петгодишен) с увеличаване на броя на образователните предмети. В следващите години учебните програми се променят съобразно изискванията на законодателството за професионалното образование. През учебната 1920/1921 г. за първи път се приемат девойки, макар че през 1927/1928 г., заради въведените условия, техният брой се ограничава. За ДА се осъществи необходимата практическа подготовка на възпитаниците, по примера на германските и австрийските търговски учебни заведения във Варненското се организира Т.нар. образцова кантора.
Ръководството осъзнава, че за подобряване и разширяване на учебния процес училището се нуждае от собствена подходяща сграда. Подтик в тази насока дава видният варненски търговец и щедър дарител Венчан В. Христов. Заминавайки ДА оглави лондонския филиал на семейната фирма „Велико Хрис­тов и Сие“, той предоставя на Варненската ТИК сумата 1000 лв. за учредяване на фонд за строеж на сграда. Дарението задължава директора на училището ДА проучи опита на подобни учебни заведения в Западна Европа и сградите, в които са настанени. През 1910 г. членовете на Камарата събират помежду си 5 хил. лв. за бъдещия строеж. Създава се строителен комитет, който получава финансова подкрепа от най-големите варненски търговски и банкови фирми в размер на 36 хил. лв. От своя страна Камарата предвижда в бюджетите си за 1910–1914 г. 114 хил. лв., а държавата последователно отпуска (за 1912–1914 г.) 120 хил. лв. Така натрупаните средства позволяват ДА се пристъпи към изпълнението на замисления проект. В Деня на независимостта 22 септ. 1911 г. се полага основният камък в присъствието на министър-председателя Ив. Евстр. Гешов, Варненско-Преславския митрополит Симеон, членовете на Варненската ТИК и много граждани. В навечерието на Първата световна война сградата е завършена. С допълнителните строителни дейности за нея са изразходени 500 хил. лв.

Това е едно солидно, монументално здание с необходимите за учебния процес зали и кабинети. През есента на 1914 г. училището се настанява на партера на новата постройка, но през Първата световна война (1915–1918) останалата част е използвана за болница или за нуждите на армията. По-късно в сградата се разполагат Средното и Висшето търговско училище и канцелариите на Камарата. Там се провеждат различни търговски и занаятчийски курсове. По повод раждането на престолонаследника училището приема името Средно търговско училище „Княз Борис Търновски“.
При учебното заведение се учредяват 6 частни дарителски фонда, чиято цел е подпомагане на бедни ученици – бъдещи стопански кадри. Те се управляват от ръководството на Варненската ТИК, а учителският съвет определя имената на кандидатите за стипендии/награди.

1. Фонд „Димитър А. Паница“

Дарител е варненският жител Димитър А. Паница (1851, Търново – 1916, Варна) – търговец, банкер, подпредседател на Варненската ТИК (1895), един от основателите на Българското търговско параходно дружество (1893) и на кредитното д-во „Зора“. Финансово подпомага много институции и дружества във Варна и в страната. В завещанието си той определя сумата от 10 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име при Средното търговско училище. Условието му е от лихвите на капитала ДА се изплащат училищните такси на бедни ученици. Фондът е учреден през 1917 г. Волята на дарителя се изпълнява. Последните данни са от учебната 1940/1941 г.
Липсват други сведения за фонда.

2. Фонд „Пейчо Патамански“

Дарители са семейството на А. Р. Патамански (неизв.), които по повод смъртта на сина ИМ Пейчо Патамански, ученик във Варненската търговска гимназия, даряват сумата 10 хил. лв. Фондът се учредява през 1920 г., с условие лихвите ДА служат за заплащане на училищни такси на бедни и прилежни ученици.

3. Фонд „Райчо Пастиров и баща“

Дарител е Пефтич Пастиров (31 март 1871, Малко Търново – неизв.) – манифактурист (вж. „Пефтич К. Пастиров“ – фонд). Той предоставя 40 хил. лв. за учредяване на фонд, чиито лихви трябва ДА служат за обзавеждане на библиотека при училището и за купуване на нови книги с икономическо съдържание.

4. Фонд „Илия А. Шотов“

Дарител е Илия А. Шотов (1856, с. Загоричани, Костурско – дек. 1939, Варна) – търговец, индустриалец, щедър благодетел на много дружества и институции (вж. „Илия А. Шотов“ – фонд). През ян. 1923 г. той предоставя на Варненската ТИК 20 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име при Средното търговско училище (по-късно и при Висшето училище), чиито лихви трябва ДА служат за подпомагане на бедни ученици от Средното и Висшето търговско училище. През учебната 1940/1941 г. фондът разполага със 148 838 лв. От него се отпускат стипендии и се плащат училищни такси на бедни и прилежни ученици. Фондът престава ДА съществува през 1948 г.

5. Фонд „Георги Серафимов“

Дарител е Георги Серафимов Димов (1866, с. Маврово, Гостиварска околия (Македония) – 5 март 1941, Варна) – стопански деец, общественик, почетен председател на Варненската ТИК (вж. „Братя Димо и Георги Серафимови“ – фонд).
В завещанието си (от 10 юни 1936 г.) той предоставя 200 хил. лв. на Камарата за учредяване на фонд при Търговското училище. Условието е годишните лихви ДА се използват за издръжката на беден ученик, за ДА може той ДА завърши своето средно и висше образование. Изборът на кандидата става от ефорията на фонда въз основа мнението на учителския съвет. Първият кандидат трябва ДА бъде от с. Маврово или от Гостиварско (или Тетовска околия). Следващият стипендиант ДА бъде от Варна или от окръга.

6. Фонд „Бедни ученици“

Фондът е учреден от родителите на учениците на Варненското търговско училище. Целта е през учебната година ДА се отпускат парични помощи на бедни ученици за лекуване, плащане на учебни такси и учебници.
Липсват други данни за фонда.
Стопанските камари и фондовете при тях се закриват съгласно Закона за бюджета за 1948 г.

В. Николова

Назад