Енциклопедия Дарителството

„СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА“

„СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА“

Дарители са Никола и Елена Иванови.
Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от конницата, индустриалец. Роден в Търново. През 1879 г. е изпратен в кавалерийското училище в гр. Елисаветград (Русия), което завършва през 1881 г. Завръща се в България и служи в Шуменския гарнизон. За участие в Сръбско-българската война (1885) е награден с орден „За заслуга“. След войната служи в Самоков и в София в 1. и 3. конен полк. След преврата срещу княз Александър I (1886) е уволнен заради симпатии към участ­ниците. H. К. Иванов се заема с предприемаческа дейност при строежи на шосета и хотел „Македония“. По време на Балканските войни (1912–1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Дупница и на Дедеагач (дн. Александруполис, Гърция). Занимава се и със снабдяването на армията. След 16 юни 1913 г. е пленен от гърците и четири месеца е заточен в Навплия. През Първата световна война (1915–1918) е домакин на дивизионна болница и началник на Инвалиден дом, София. През 1917 г. е уволнен от служба поради болест.
H. К. Иванов, заедно с инж. Наудашер става един от основателите на АД „Гранитоид“ (1912) и на фабрика „Батановци“ (за производство на цимент). По-късно става председател на УС на „Гранитоид“. Участва в създаването на дъщерните предприятия: АД „Орион“ (1922) за производство на електрическа енергия, на водните централи в Рила и с. Пастра, Кюстендилско, АД „Пирин“ (1924) за експлоатация на каменовъглени мини.

Елена H. Иванова (по баща Папукчиева) (неизв.) – общественичка. Родена в Дупница. Майка на петима синове и една дъщеря. По време на Първата световна война работи като медицинска сестра в софийски болници.
През 1918 г. Н. и Ел. Иванови даряват на МНП сумата от 100 хил. лв. за учредяване на фонд на името на починалата им дъщеря Стоянка Н. Иванова (1903–1918) – ученичка в Първа софийска девическа гимназия. Със заповед на МНП дарението се приема, създава се фонд, който се включва в обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП. Лихвите на фонда трябва да служат за стипендии на бедни ученички от Първа софийска девическа гимназия.
Към 1 ян. 1939 г. фондът разполага с капитал 320 300 лв., към 1 ян. 1942 г. средствата нарастват на 367 400 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 442 хил. лв. Приходите на фонда се променят, както следва: през 1934 г. – 17 500 лв., през 1938 г. – 17 048 лв., през 1939 г. – 20 500 лв., през 1940 г. – 19 200 лв., през 1945 г. – 12 хил. лв. Това позволява, в зависимост от размера на лихвите, да се отпускат стипендии за бедни ученички от Първа софийска девическа гимназия. През учебната 1926/1927 г. са отпуснати общо 7700 лв., през учебната 1933/1934 г. – 17 500 лв., през учебната 1939/1940 г. – 18 хил. лв. След 1933 г. стипендията е в размер 1800 лв. месечно – вероятно за следване във висше училище.
Фондът се закрива през 1948 г., когато фонд „Завещатели и дарители“ при МНП се влива в държавния бюджет.
През окт. 1925 г., покрусено от смъртта на най-малкия си син Михаил Н. Иванов (1899–1925) – студент по инженерство в Германия, сем. Н. и Е. Иванови дарява на Съюза на запасните офицери дворно място от 1700 кв. м в с. Банкя (дн. гр. Банкя) и 1 млн. лв. за построяване на лятна почивна станция за инвалиди от войните, болни офицери и войници от действащата армия и за о.з. офицери, нуждаещи се от водолечение. Така родителите изпълняват последната воля на скъпата рожба – да се подпомогне трудният живот на инвалиди и на болни офицери. Те не желаят да се даде гласност на този жест. Въпреки това Централното управление на Съюза на запасните офицери провъзгласява Н. Иванов за благодетелен член.

През 1926 г. се провежда търг за строежа на сградата. Спечелен е от о.з. ротмистър Т. Киров. В следващите години дарителите увеличават средствата за строеж и обзавеждане на дома и те нарастват на 4 млн. лв. На 29 юли 1928 г. е осветен почивният дом, който приема името „Санаториум Елена и Никола К. Иванови“. Стопанисва се от Отделението за подпомагане на пострадалите от войните при MB. През първия летен сезон там се възстановяват 36 души, между които 18 инвалиди. Министърът на войната писмено благодари на сем. Иванови за щедрия дар, който е не само материален, но и морален за онези живи герои, които са се жертвали в изпълнение на светия идеал – защитата на родината.

В. Николова

Назад