Енциклопедия Дарителството

„ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ“

„ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ“

След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през 1921 г. правителството на Александър Стамболийски подобаващо отбелязва и 30-годишната литературна и творческа дейност на поета на българското село Цанко Церковски (28 окт. 1869 – 2 май 1926) – един от основоположниците и ръководителите на БЗНС, министър и дългогодишен народен представител. Роден в Бяла черква. Умира в София.
„Ценейки заслугите му за отечествената култура и литература“, на 15 септ. 1921 г. ХІХ ОНС приема решение за национално дарение за твореца в размер на 80 хил. лв. Много държавни и обществени учреждения и граждани също дават материален израз на своята почит. Печатът съобщава за едно от най-щедрите дарения от 100 хил. лв. на добре познатия едър търговец и филантроп Димитър Кудоглу. Сумата нараства и от продажбата на издадените от МНП в чест на юбиляря книги „Прослава на Цанко Церковски“ и „Юбилеен сборник на Цанко Церковски“, както и от повсеместно организираните вечеринки, утра и пр.

На 3 апр. 1922 г. МС решава 200 хил. лв. от събраните средства ДА се предадат в дар на Ц. Церковски за неговата народополезна дейност. С останалата сума и тази, която се очаква ДА постъпи в бъдеще, при МНП е образуван фонд, носещ името му. Първоначално лихвите на фонда са предназначени за подпомагане на бедни писатели и за издаване на техните и на Ц. Церковски съчинения. Само месец по-късно, на 5 юли, министерското постановление е допълнено с ново, обхващащо и фонд „Иван Вазов“ при МНП. Предвижда се двата фонда ДА се изразходват по нареждане на министерството: за издаване на съчиненията на юбилярите и на други български писатели; за помощи до 10 хил. лв. на писатели, художници и други заслужили за родното изкуство дейци; за посрещане разходите по юбилеи и културни тържества. В създаването на тези два фонда намира израз намерението на правителството на БЗНС ДА осигури финансови източници за издаване и популяризиране на българската литература и подпомагане на родните автори.
След Деветоюнския преврат 1923 г. Ц. Церковски е арестуван. Политическите му опоненти от Демократическия сговор запазват фонда, но променят наименованието му. На 10 юли 1923 г. по решение на правителството на Александър Цанков той е преименуван на фонд „Литературни издания“. С постановление на МС от 18 юли с.г. се определя предназначението му – ДА служи за „евтини и достъпни издания на български художествени произведения и за хонорар на авторите ИМ„, като приходите от продажбите отиват за неговото увеличение. Наименованието на фонда продължава ДА следва обратите в политическата ни история. През март 1932 г. по време на управлението на Народния блок правителството на Никола Мушанов възстановява първоначалното наименование на фонда – „Цанко Церковски“.

Към лятото на 1923 г. фондът възлиза на 70 750 лв. Още с неговото учредяване започва използването му. Само за едно десетилетие са публикувани близо 100 тома, било като отделни книги или като части от поредици. Най-многобройна е детската и юношеската литература. Чрез поредиците „Библиотека за малките“ и „Библиотека за юноши“ младата читателска аудитория открива творчеството на Ангел Каралийчев, Дора Габе, Калина Малина, Вера Бояджиева, Ран Босилек, Елин Пелин, Николай Райнов, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев, Емануил Попдимитров, Йордан Стубел, Трайко Симеонов, Чичо Стоян, Владимир Русалиев, Цанко Церковски, Александър Божинов, Илия Бешков и много др. Както подобава на трубадур на българското село, какъвто е Ц. Церковски, фондът поддържа и поредицата „Селска библиотека“. В нея, наред с художествени произведения на Елин Пелин, Тодор Влайков, Васил Стоин, Алеко Константинов, Никола Т. Балабанов, Константин Мутафов и др., намират място и съчинения с практически характер и свързани със селския бит. На свой ред библиотека „Преводна книжнина“ включва трудове на Г. Е. Лесинг, Александър Пушкин, Мигел де Сервантес, Александър Грибоедов и Данте Алигиери. Фондът се грижи и за физическото възпитание на населението чрез издаването на едноименна библиотека. Обнародва още и поредицата „Материали за изучаване на учебното дело“.
Показателен за мащабите на издателската дейност на фонда е един опит за равносметка към 28 февр. 1933 г. Установено е, че той разполага с книги на склад на стойност 2 858 951 лв., книги на консигнация за 1 206 411 лв., притежава по сметка в БЗБ 604 287 лв. и по сметка в БНБ – 57 517 лв., или има всичко 4 727 166 лв.
Поради сходните цели през 1937 г. е изработен общ правилник за управление на фондовете „Иван Вазов“ и „Цанко Церковски“. Тъй като съгласно прие­тия правилник наличните суми на двата фонда се пазят на обща текуща лихвена сметка с название „Издателски фондове „Иван Вазов“ и „Цанко Церковски“ при МНП, при проведената през 1939 г. ревизия, отделно от материалните активи е установена парична наличност за двата фонда на стойност 651 640 лв.
Други данни за фонд „Цанко Церковски“ не са открити.

К. Анчова

Назад