Енциклопедия Дарителството

„ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА“ – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)

„ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА“ – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)

В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на хора, намиращи се в неравнопоставена ситуация заради своите здравословни проблеми. Между тях видно място заема проф. Иван Шишманов. В качеството си на министър на просвещението през 1905 г. по негова инициатива се създава първият на Балканския полуостров Държавен институт за слепи и глухонеми. Целта е институцията да осигури пълно прогимназиално образование, пансион и работилници за незрящи и глухи, да ги възпитава и обучава, така че в крайна сметка да усвоят подходящ занаят. Институтът се управлява от директор със специална подготовка. Учениците са настанени в пансион, като бедните се освобождават от такса.

Съпричастни към тяхната съдба, на 25 май 1908 г. 80 видни софийски граждани учредяват комитет и организират благотворително увеселение в Градската градина за събиране на средства в полза на слепите в България. Председателството поема току-що пристигналата в България като съпруга на княз Фердинанд Елеонора фон Кьостриц Ройс (22 авг. 1860 – 12 септ. 1917) – българска царица (1908–1917). Добре образована аристократка, намираща се в роднински връзки с много европейски владетели, тя се отличава със своето човеколюбие и трайната си нагласа към благотворителност. По време на Руско-японската война (1904–1905) е милосърдна сестра. Идвайки в България, става инициатор и активен участник в редица крупни начинания и има специален принос в благотворителността в страната. Грижите за слепите става приоритетна насока в дейността ѝ.
Увеселението в софийската градина е първата обществена изява на княгинята, а това предопределя големия успех на начинанието. Събрани са 15 хил. лв., внесени в БНБ, с които се полага началото на благотворителен фонд в полза на слепите. През апр. 1909 г. се сформира Комитет „Царица Елеонора“, който поема управлението на гражданската формация. Царицата активно участва във всички дейности – присъства на заседанията на управителния съвет, търси дарители в страната и в чужбина, внася собствени средства, насърчава организирането на благотворителни забавления, концерти и т.н.*
С министерска заповед от септ. 1910 г. фондът се легализира и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП. Приемат се устав и правилник. Според тях за реализиране на начертаната цел средствата трябва да се събират чрез доброволни дарения, завещания, градински увеселения, концерти, представления, кутии в църкви, училища, лекарски кабинети, хотели и обществени учреждения, но предимно чрез помощи от държавния бюджет, от общинските и окръжни съвети. Натрупаният капитал трябва да служи за строеж на сграда и издръжка на Института за слепи и глухонеми. Правилникът предвижда средствата на фонда да се капитализират, докато нараснат до такъв размер, с който е възможно да се реализират задачите. След построяването на сграда основният капитал трябва да остане непокътнат „на вечни времена“, а лихвите му да служат за издръжката на институтите. Фондът се управлява от Комитета „Царица Елеонора“ и е под покровителството на почетния председател – царицата, а всички институти, основани от него, трябва носят височайшето име. Председател на фонда е министърът на просвещението, подпредседател – софийският митрополит, и членове: софийският кмет, адютантът на царицата, директорът на общественото здраве, директорите на Институтите за слепите и за глухонемите, частни лица и обществени дейци, между които са проф. Анастас Иширков, представителят на немските военни заводи „Круп“ – Паул Кауфман, и др.

С министерска заповед от 27 септ. 1910 г. средствата от училищния „Фонд за слепи и глухонеми“ при Института, формиран от таксите на възпитаниците, се сливат с тези на фонд „Царица Елеонора“ и така общият капитал нараства на 7500 зл. лв. (в облигации) и 23 228 лв. (на текуща сметка). Във финансово отношение дейността на новата структура строго се наблюдава от счетоводния отдел на МНП, който от своя страна се отчита пред Областната сметна палата. Конкретните разходи се извършват само по решение на Комитета.
Българската общественост горещо подкрепя благородните инициативи на фонда и капиталът му бързо нараства. Например от 1911 г. ежемесечно в банковата му сметка постъпват средства от всички общински съвети на големи и малки градове и села (Бяла, Ст. Загора, Айтос, Пловдив, Пазарджик, Луковит, Русе, Разград и т.н.), от учреждения, училища и от частни дарения. Постъпленията са в много широки граници, като сумите се движат от 5–10 лв. до 5–10 хил. лв. През 1913 г. директорът на Института за слепи дарява 3 хил. лв.; през 1914 г. от бюджета на МНП са преведени 10 хил. лв.; през 1915 г. царица Елеонора дарява 5 хил. лв., а директорът на Института за глухонемите – 6 хил. лв. Училищните такси също представляват солиден приход. Например за учебната 1941/1942 г. от Института за глухонеми във Варна постъпват 94 110 лв., от Пловдив – 67 900 лв. В резултат капиталът прогресивно нараства. Към 1922 г. фондът разполага със 142 815 лв., през 1923 г. – 281 294 лв., през 1931 г. – 2 757 938 лв., 1935 г. – 6 366 636 лв. През 1936 г. от капитала на фонд „Кина Ив. Касева“ при МНП са прехвърлени 70 700 лв. към фонд „Царица Елеонора“.
За да осъществи своята цел, управителният комитет извървява дълъг и труден път. На 15 май 1915 г. по предложение на почетната председателка той взема решение да се използват част от средствата за постройка на здание за Института за глухонеми и във Варна, заради благоприятния климат там. Градското общинско управление предоставя място в размер 4998 кв. м край шосето за Евксиноград. МОСПБ изработва планове и поемните условия за сградата, обявява търг и се полага основният камък. Обявената през септ. 1915 г. война прекъсва всякаква по-нататъшна дейност по този проект.

След Първата световна война, чрез фонд „Царица Елеонора“ МНП издържа Института с 4-те училища за глухонеми и слепи в София, Варна, Пловдив и още един в Скопие (през 1943). Те са настанени в сгради под наем, малки по площ и не отговарят на необходимите условия за развитие и обучение на възпитаниците. Интересът и доверието към тези училища непрекъснато нараства, но реалните възможности ограничават разширяването им. Многобройните дискусии остават без резултат. На 23 ноем. 1933 г., на заседание на ръководството, в присъствието на министъра на просветата д-р Атанас Бояджиев, на софийския митрополит Стефан, столичния кмет д-р Харалампи Орошаков и др. се взема решение да се построят сгради за училищата за глухонеми и слепи, но отново се появяват трудности от различен характер. Едва на заседанието от 10 дек. 1936 г. Комитетът „Царица Елеонора“ предприема по-конкретни стъпки. След продължителни преговори с различни институции (МВ, МЗДИ и софийската община) МНП получава от държавата безплатно 23 дка в землището на с. Красно село (Софийско), парцел № 231, обърнат с лице към бул. „Ген.Тошев“. МОСПБ изработва програма и обявява конкурс за проект за бъдещото здание. Според идейната скица сградата на Института трябва да съдържа следните части: различни кабинети, канцеларии, зала за постоянна изложба на изработените от възпитаниците на Института предмети, училищни помещения (18 класни стаи, библиотека, рисувална зала, гимнастически салон, учителска стая), лекарски кабинети, работилници за момичета и момчета; жилищни помещения; трапезария и кухня; баня, перална, болнично отделение. Предвижда се проектът да се осъществи на етапи, като се изработят и различни инсталации, мебелировка и т.н. След това трябва да се разработи теренът за оформяне на двор, игрище, парк, овощна и зеленчукова градина, стопанство, плувен басейн.
Проектите са прегледани от 9-членно жури, откупен е проектът, спечелил първа награда, обявен е търг и строителството започва. През 1941 г. сградата е завършена и обзаведена. Изградени са общежитие и работилници. През юни 1941 г., след допълнителна регулация на парцела и отчуждаване на дворни места, започва строеж на нова сграда – този път за Институт за глухонеми.
В резултат на разходите по строителството и обзавеждането на Института към 1944 г. капиталът на фонда намалява на 635 494 лв. През 1947 г. са закупени облигации от Заема на свободата (1945) и годишният баланс приключва с 284 280 лв.
Към 1 март 1936 г. към училището фигурират няколко дарителски фонда, от чиито приходи се отпускат помощи на възпитаниците на Института за слепи и глухи хора.

Фонд № 1 „Елисавета Иванова“

Дарител е Елисавета Иванова (неизв.). Средствата осигуряват годишен приход от 2095 лв. Съгласно желанието на благодетелката за Коледа трябва да се купуват подаръци на бедни слепи деца. Фондът се управлява от учителския съвет.

Фонд № 2 „Хенриета Бенеш“

Дарител е Хенриета Бенеш (неизв.) Съгласно завещанието на дарителката, предоставените средства осигуряват годишен приход от 50 хил. лв. и служат за нуждите на Института.

Фонд № 3 „Георги Йосифов Саронов“

Дарител е Георги Й. Саронов (вж. „Георги Йосифов Саронов“ – фонд).
Със завещанието си от 1 септ. 1931 г. той оставя на Института за слепи хора над 1 млн. лв. Фондът е учреден със заповед на министъра на просветата и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП. Годишните лихви се движат между 100 и 110 хил. лв. и се раздават на възпитаниците под формата на инструменти и пари. Ежегодно приходите на фонда се разпределят между 50–70 ученици, а наградите варират между 1000 и 3500 лв. Фондът се закрива през 1948 г., когато средствата на обединения фонд „Завещатели и дарители“ при МНП се вливат в държавния бюджет.

Фонд № 4 „Стефан и Райна Черневи“

Дарител е Райна д-р Стефан Чернева (1863 – 7 септ. 1937) – домакиня. Родена в Пловдив. Умира в София. Със завещание от 1 ян. 1937 г. тя дарява на Държавния институт за слепи апартамент в София с приблизителна оценка 70 хил. лв. Целта е от наемите да се създаде благотворителен фонд на името на починалия ѝ съпруг и на нейно име. С годишните приходи трябва да се посрещат текущите нужди на възпитаниците на училището. Фондът се учредява от учителския съвет, управлява се от него, като разпределя приходите.
През ян. 1945 г. от фонд „Зойка х. Недялкова“ при МНП са отпуснати помощи на Държавния институт за слепите в размер 18 480 лв. Няма данни за какво са използвани тези средства.
Фондът „Царица Елеонора“ и дарителските фондове към Института за слепи и глухи престават да съществуват през 1948 г. с вливането на обединения фонд „Завещатели и дарители“ в държавния бюджет.

В. Николова

Назад