Енциклопедия Дарителството

„ЖИВКО И ЕЛЕНА ДОБРЕВИ“

„ЖИВКО И ЕЛЕНА ДОБРЕВИ“

Дарител е ЖИВКО КОНСТАНТИНОВ ДОБРЕВ (1875 – 15 апр. 1939) – дипломат. Роден в с. Плевня, Драмско. Ръководи търговското агентство в Битоля (1905), управлява дипломатическото представителство в Атина (1908), консул в Скопие (1911), генерален консул в Александрия (1913), консул в Одрин (1916), пълномощен министър в Гърция (1923–1925), главен секретар на МВнРИ (1922–1923 и 1930–1931 ). Масон, акционер в АД „Подем“, което осигурява материалната издръжка на Великата ложа на България.
На 15 септ. 1938 г. завещава своя дял от наследството за образуване на фонд, който ДА носи неговото име и това на съпругата му Елена. Разпорежда се приходите от фонда ДА се използват от жена му, докато е жива, а след нейната смърт с тях ДА разполага Възпитателният институт (ВИ) „Заря“*. Контролът върху дейността на фонда възлага на МНП.
Волята му е 1/3 от приходите ДА служат за еднократно награждаване на няколко книги. Подборът ИМ се поема от специален редакционен комитет. Първата от тях ДА въплъщава основния девиз на масонството „Любов, истина, труд“ и ДА е посветена на паметта на Ж. Добрев като основател на фонда. Втората ДА е монография за родното му с. Плевня, от която ДА личи „колко самобитен е славянобългарският корен на населението от предградията на Драма“ и ДА е посветена на неговите родители Константин и Гиргина Добреви. Третата ДА бъде труд върху „начина за най-правилно и миролюбиво разрешаване на Македонския въпрос“ и ДА е в памет на неговия сестрин син Иван Стефанов Ангелушев, поручик, загинал на 8 септ. 1918 г. на фронта при Добро поле. Следващата книга ДА е с посвещение за другия сестрин син – Димитър Стефанов Ангелушев, доброволец в Балканските войни (1912–1913), и ДА разглежда „съдбоносната роля“ на д-во „Български народен морски сговор“ за „изграждане величието на България“. И последната книга ДА е в защита на животните и ДА е посветена на съпругата му Елена.
След като премиите бъдат раздадени, от остатъка от тази 1/3 от приходите на фонда ВИ „Заря“ се задължава всяка година ДА връчва награди на „отличилите се в практикуването“ на традиционните за масоните добродетели – „Любов“, „Истина“ и „Труд“.
Останалите 2/3 от приходите институтът, в споразумение с Драмското културно-просветно д-во „Филипии“ в София, ДА използва за подпомагане на ученик и ученичка, докато получат висше образование по специалности „с оглед националните нужди, като се държи сметка и за природните дарби и наклонности на самите кандидати“. Препоръчва се това ДА са най-здравите физически, най-способните и най-трудолюбивите ученици със завършено първоначално образование измежду наследниците на покойната му сестра – Ангела Ст. Ангелушева, независимо от тяхното поданство. При липсата на подходящи кандидати от сес­триния род, фондът подпомага следването на избрани чрез конкурс младеж и девойка, родени в с. Плевня и завършили средно образование. Ж. Добрев предлага една от помощите ДА се използва от семейството на Атанас А. Букурещлиев (негов кумец и приятел, адвокат) и от семейството на покойния Илия Илиев (братовчед на жена му) за специализация в продължение на 1 година в областта на науката или изкуството. На 8 дек. 1938 г. той допълва завещанието си и уточнява размера на помощите – по 600 лв. месечно за ученик и ученичка и по 900 лв. месечно за студент и студентка.
Завещава също на ВИ „Заря“ личната си библиотека, както и 60 акции по 100 лв. номинал от АД „Подем“ за закупуване на сградата, в която се помещава институтът – ул.“Раковски“ 100.
Оставяйки имуществото си на ВИ „Заря“, Ж. Добрев предвижда клауза, според която, ако институтът престане за съществува, фондът ДА се прехвърли към МНП при запазване на същите условия и задължения. За изпълнители на завещанието посочва: член на настоятелството на института или негов представител, Атанас А. Букурещлиев, поручик Александър Илиев и Елена Добрева.
В края на 1941 г. Е. Добрева умира. До този момент фондът не е създаден. Междувременно на 7 февр. 1942 г. със заповед на МВРНЗ, на основание Закона за защита на нацията, движимото и недвижимото имущество на ВИ „Заря“ е иззето и институтът престава ДА съществува. Поради това съгласно волята на Ж. Добрев фондът следва ДА се образува при МНП. Той е учреден със заповед на МНП от 22 май 1947 г. и е включен в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Неговото предназначение е формулирано в съответствие със завещанието от
15 септ. 1938 г. в частта за подпомагане на ученици и студенти, като предимството за близките на дарителя е запазено. Основният му капитал се състои от 2/3 от наследството, включващо облигации, влогове и вземания. Към 1 ян. 1948 г. той възлиза на 1,197 млн. лв.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 51, л. 1–7; а.е. 189, л. 1–114; ф. 322 к, оп. 1, а.е. 415,
л. 14–17; Матеева, М. Консулските отношения на България, 1879–1986. C., 1988, с. 153; Матеева, М. и Хр. Тепавичаров. Дипломатическите отношения на България, 1878–1988. C., 1989, с. 127; Георгиев, В. Масонството в България. С., 1986, с. 160, 184. (К. Анчова)

Назад