Енциклопедия Дарителството

„ЗОЙКА Х. НЕДЯЛКОВА“

„ЗОЙКА Х. НЕДЯЛКОВА“

Дарител е ЗОЙКА х. НЕДЯЛКОВА (3. ХАДЖИНЕДЯЛКОВА) (1862 – 26 юли 1922). Родена в Търново. Живее и умира в София.
Една седмица преди смъртта си, на 19 юли 1922 г., 3. Хаджинедялкова прави публично завещание, с което оставя на МНП цялото си недвижимо и движимо имущество – къща (етаж и половина) в София на ул. „Екзарх Йосиф“ № 30 и ул. „Хр. Ботев“ с двор около 180 кв. м и обзавеждане. Общата стойност по предварителна оценка възлиза на ок. 800 хил. лв. Освен завещания имот 3. Хаджинедялкова оставя 10 хил. лв., вложени в банка „Витошка“, 10 хил. лв. в Софийска банка и суми от длъжници, които след връщането ИМ ДА се внесат във фонда. Волята на дарителката е, след като МНП изплати 100 хил. лв. на близките ѝ, от останалите средства ДА образува фонд на нейно име, от чиито приходи ДА се издържат бедни ученици.
Фондът е образуван със заповед на МНП от 23 ноем. 1922 г. Управлява се от МНП и е включен във фонд „Завещатели и дарители“. След разпродажбата на имуществото и изпълнение на задълженията, упоменати в завещанието, чистият капитал трябва ДА се внесе в БНБ – Софийски клон, като се влага в ДЦК или в такива, гарантирани от държавата. Този капитал остава непокътнат, а годишните лихви се използват ежегодно за издръжка и подпомагане на бедни учащи се.
Капиталът на фонда към 30 юни 1930 г. е 1 675 750 лв., към 1 юли 1931 г. –
1 709 118 лв., когато е изразходвана сумата 62 хил. лв. за подпомагане на студенти. Размерът на основния капитал на фонда през следващите години варира между 1,700 млн. и 1,850 млн. лв., като от лихвите ежегодно се отпускат помощи на студенти и ученици на обща стойност ок. 90–100 хил. лв. Към 1 ян. 1937 г. капиталът възлиза на 1 803 783 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 1 832 933 лв., към 1 ян. 1944 г. – на
1 783 530 лв. Съответно през 1937 г. са изплатени 98 850 лв. помощи на студенти и ученици, през 1939 г. са подпомогнати ок. 70 учащи общо с 99 370 лв. Например само през март – юли 1944 г. са отпуснати помощи на обща стойност 46 300 лв. на: Господин Ст. Николов (студент, 6 хил. лв.), четирима студенти, бежанци от Бесарабия (общо 4800 лв.), Емануил С. Попов (Виенската държавна консерватория,
10 хил. лв.), Милан Георгиев (студент, 2 хил. лв.), Никола Ив. Йорданов (Загреб,
10 хил. лв.), Мара П. Генчева (Институт за първоначални учители във Враца, 5 хил. лв.), Симеон Калинов (от с. Ребърково, Врачанско, 2 хил. лв.), Трифон Ил. Хараламбиев (Поповската гимназия, 2300 лв.), Драган М. Иванов (Медицински факултет при СУ, 1200 лв.) и Димитър Т. х. Мичев (Смесена гимназия в Ловеч, 3 хил. лв.). През ян. 1945 г. са изплатени помощи на Държавния институт за слепи – 18 480 лв., на трима ученици от Промишленото училище в Батак – 9 хил. лв., и на ученици от Смесената гимназия в Пещера – 24 хил. лв. Отпуснатите помощи през 1946 г. възлизат общо на 76 хил. лв. Към 1 ян. 1947 г. размерът на фонда достига 2,156 млн. лв.
В изпълнение волята на дарителката, през 1927 г. МНП прави голям паметник на нейния гроб и поставя специален надпис.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к. оп. 1, а.е. 89, л. 42, 58, 80, 190 и др.; а.е. 756, л. 108; оп. 4, а.е. 193,
л. 1–32; а.е. 455, л. 1–26; Пашев, Г. Златна книга…, 75–76. (М. Тодоракова)

Назад