Дарители са съпрузите ЙОСИФ и ЕКАТЕРИНА КОВАЧЕВИ.
ЙОСИФ АНТОНОВ КОВАЧЕВ (14 ян. 1839 – 31 окт. 1898) – педагог, общественик.
Роден в Щип, Македония, където получава начално образование. Учител в с. Гиляне, Скопско (1855–1859). Завършва Духовна семинария в Белград (1863), а след това с финансовата подкрепа на Одеското българско настоятелство – Киевската духовна семинария (1868). Усвоява новите идеи и методи на начално обучение, разработени от руски педагози. Учител в Габрово (1868), където за пръв път прилага звучната (белланкастерска) метода и класно-урочната организация на обучение. Принуден от турските власти да напусне, заминава за Щип, където учителства (1869–1872) и основава първото Мъжко педагогическо училище. Училищен инспектор в Кюстендил (1872), учител в Прилеп (1874–1877). След Освобождението (1878) е училищен инспектор в Софийска губерния (1878–1879), депутат в Учредителното НС (1879), главен секретар на МНП и член на Държавния съвет (1881–1883), кмет на София (1886–1887). Извънреден преподавател по педагогика във Висшето училище в София (1888–1898). Действителен член на БКД (дн. БАН). Председател на Върховния македонски комитет. Умира в София.
ЕКАТЕРИНА КОВАЧЕВА (15 окт. 1852 – 10 септ. 1935) – домакиня. Родена в Щип, Македония. Останала кръгъл сирак, е осиновена от дядо си хаджи Константин Хаджиконстантинов – търговец, виден общественик и благодетел, основател на Щипското сиропиталище. Макар и без образование, тя получава добро възпитание. Живее в средата на образовани хора с отношение към благотворителността и продължава тяхното дело. Умира в София.
На 12 юни 1898 г. Й. Ковачев прави завещание, с което определя съпругата си за универсален наследник. Разпорежда се, докато тя е жива, да ползва приходите от имуществото му, а след нейната смърт средствата да се капитализират и да се създаде фонд “Екатерина – Йосиф” при Висшето училище в София. Управлението на фонда поверява на Историко-филологическия факултет, а върховния надзор – на АС. Когато фондът нарасне достатъчно, от лихвите всяка година, по предварително обявен конкурс, следва да се връчва награда в размер на 1200 ср. лв. за най-добрата студия от областта на: ,,а) еволюцията на българския език в разните му наречия; б) движението на българските поселения и техният отделен културен живот от началото до най-новите времена и в) домашното и школско възпитание на българския народ през разните епохи на историческия му живот”. При изчерпване на тази проблематика дава възможност да се награждават и изследвания от други области на “българското отечествоведение”. Определянето на премираните трудове и разпределението на хонорара между рецензентите възлага на управлението на фонда, чиито решения се утвърждават от АС. Ако липсват кандидати или нито една от представените студии не бъде одобрена, средствата за награди се капитализират. За изпълнители на завещанието посочва ректора на Висшето училище, декана на Историко-филологическия факултет и един представител на МНП.
След смъртта на Й. Ковачев капиталът на фонда възлиза на 20 хил. лв. в ценни книжа, през 1919 г. – на 22 300 лв., а през 1933 г. – на 31 300 лв. Тъй като според завещанието приходите се ползват от съпругата му, на практика фондът не функционира. При обезценяването на лева шансовете да се използва по предназначение намаляват.
На 16 дек. 1927 г. Ек. Ковачева продава къщата си в София, ул. “Солун” № 55. В завещанието ѝ от 25 дек. 1928 г. от получената сума, редом с други дарения (вж. “Йосиф и Екатерина Ковачеви” – фонд), тя определя 200 хил. лв. за увеличаване капитала на този фонд. След нейната смърт изпълнителите на завещанието внасят сумата. На 12 февр. 1936 г. АС приема дарението ѝ, а на 9 юли 1937 г. одобрява Правилник за даване награди от “Научния фонд Екатерина и Йосиф Ковачеви”.
Съгласно правилника от лихвите всяка година се присъжда награда за най-добрата студия по посочените в завещанието научни направления. Дава се възможност, ако в рамките на 2 години не бъде премирано такова изследване, да се вземат под внимание и проучвания най-общо по българска история и културна география. Предвижда се наградата да е от 10 хил. лв. и да е неделима. В зависимост от приходите на фонда, по решение на съвета на Историко-филологическия факултет, утвърдено от АС, тя може да бъде увеличена или намалена. До участие в публично обявения чрез печата конкурс се допуска всеки автор (с изключение на редовните преподаватели в СУ), който има подготвен печатен или ръкописен труд и подаде заявление в Историко-филологическия факултет. В началото на всяка учебна година Факултетният съвет избира тричленна комисия, която преглежда депозираните работи и присъжда наградата. Нейните решения подлежат на одобрение от съвета и се обявяват в деня на Св. Климент – 8 декември. Очаква се раздаването на премиите “Екатерина и Йосиф Ковачеви” да започне от 1940 г.
През 1939 г. фондът разполага с капитал от 224 912 лв., през 1943 – с 295 046 лв., през 1951 г. – с 386 527 лв. Липсват данни за връчена от него награда.
На 9 февр. 1952 г. капиталът му е включен в държавния бюджет и фондът престава да съществува.
Със същото завещание от 12 юни 1898 г. Й. Ковачев дарява личната си библиотека на Българската гимназия в Солун или на Българската духовна семинария в Цариград, там, където след преценка тя би била най-полезна.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 206, л. 1–45; ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 110, л. 1–256; а.е. 115, л. 1–220; а.е. 126, л. 1–95; а.е. 128, л. 1–143; оп. 14, а.е. 5, л. 2; Уч. пр., год. ІІІ, ноем. 1898, кн. 11, л. 1199–1204; ГСУ, Офиц. отдел 1918/1919–1923/1924, C., 1926, с. 32; ГСУ, Офиц. отдел, 1933/1934, С., 1935, с. 20; ГСУ, Офиц. отдел, 1938/ 1939, С., 1940, с. 106; ГСУ, Офиц. отдел, 1942/43, С.,1944, с. 162–163; Биография на дарителите Екатерина и Йосиф Ковачеви, С., 1936, 1–19; Алманах на СУ…, с. 298; Дарителство и дарителски фондации. Законови актове…, с. 179; ЕБ. Т. 3, С., 1982, с. 458. (K. Aнчова)