Дарител е СТЕФАН ИВАНОВ ВЛАДИМИРОВ (1857 – юли 1914) – военен деец, полковник от запаса. Роден в Нова Загора, където получава начално образование. Завършва Софийското военно училище (1881). Служи в артилерията, в Русенския гарнизон. В кадровия му лист в MB се води на отчет до чин майор – “служил във втори артилерийски полк”. Други служебни данни няма. Умира неговата съпруга. Той заболява и е принуден да напусне офицерската служба. През есента на 1912 г. е повикан в армията и участва в двете Балкански войни (1912–1913). Демобилизира се като полковник от запаса, но в много лошо здравословно състояние. Заминава да се лекува в Баден, Австро-Унгария, където умира.
Още на 31 авг. 1913 г. Ст. Ив. Владимиров написва завещание, според което голяма част от сумите, придобити от продажбата на двете му къщи в Русе, да се употреби за благотворителна цел. Той предписва от тях да се отделят 10 хил. лв., които да се вложат в БНБ и да се образува фонд на името на покойната му съпруга Еленка Стефанова Владимирова (ок. 1869 – 1911). От лихвите на този фонд да се дава стипендия на бедна ученичка, която да завърши висшето си образование по медицина в царството или в странство. В завещанието си Ст. Владимиров определя да се дадат 500 лв. в полза на сиропиталище “Царица Елеонора” в Русе, за което неговата любима жена полага много грижи. Дарява други 10 хил. лв. за създаване на фонд на негово име (вж. “Стефан Иванов Владимиров” – фонд).
Съгласно волята на завещателя МНП се разпорежда да се разпродадат имотите. След като се изпълняват всички точки на завещанието, за двата фонда остава сумата 25 хил. лв. С 10 хил. от тях, със заповед от 21 апр. 1921 г. МНП създава фонд “Еленка Стефанова Владимирова”. Към 1 апр. 1922 г. той разполага с капитал 10 хил. лв. и дава годишна лихва 600 лв.
Други данни за фонда не са открити.
НазадПашев, Г. Златна книга…, 353–355; Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 1. С., 1996, с. 144. (И. Шипчанов)