Идеята за образуването на фонда принадлежи на МИХАИЛ РАЙЧЕВ КИФАЛОВ** (1783 – 7 ян. 1868) – общественик, книжовник. Роден в Тетевен в семейство на търговец. Учи в килийното училище на манастира “Св. Илия” в родния си град. По време на кърджалийските нашествия в края на 18. век се преселва в Румъния, където продължава учението си. Завършва висше литературно или филологическо образование в Русия. Приема руско поданство и е назначен на държавна служба в Одеса, Кишинев и Букурещ. След 1829 г. се установява в Букурещ. Известно време работи и към Румънското министерство на външните работи. Занимава се с търговия. Преводач и книжовник. Временен дописник на Цариградски вестник (1858). Превежда на български “Типография” на Питара К. Пенкович, съчинението на Юрий Венелин “Заради возрождение новой болгарской словестности или науки” (1842) и др. Активно се включва в живота и дейността на българската емиграция в Румъния. Един от авторите на идеята за самостоятелно българско княжество в Добруджа. Заедно с други дейци подема инициативата за образуване на общонародна каса, която да кредитира важни народни акции и да подпомага емигрантите. Полага грижи за учебното дело в Тетевен. Умира в Букурещ.
Воден от чувство на християнско милосърдие и загрижен за просветното издигане на своите съотечественици, на 5 ян. 1855 г. М. Кифалов прави завещание в полза на българския народ. Имуществото му се състои от два дюкяна и две къщи в Букурещ, пари и др. Приходите от този имот дарителят разпределя по следния начин: 7/10 да се използват за построяване и откриване на болница с параклис в Търново. Тя да носи имената на християнските светци безсребреници Козма и Дамян и в нея да се лекуват болни, без разлика на тяхната народност и вяра. Други 2/10 от приходите определя за основаване на централно училище в същия град и 1/10 – в помощ на училището в родния му Тетевен. Изпълнители на завещанието са братята Никола и Христодор Мустакови, Йордан Деблев, Иван Хаджибакалов, Аврам Георгиев и Христо Георгиев. Като руски поданик депозира документа в Руското генерално консулство в Букурещ.
М. Кифалов се заема с популяризирането на своята идея и със събирането на средства за нейното осъществяване още приживе. През 1855 г. в Цариградски вестник са публикувани неговите душезаповеди, в които излага основните пунктове на завещанието си и призовава сънародниците си да дадат своя принос за делото. В писмо до Търновската община дарителят споделя мотивите, ръководили го в избора му на града като седалище на бъдещото централно за България училище. Същевременно подканя търновци да издействат султанско разрешение за основаването на болница. На 18 юли в Букурещ се свиква събрание, на което присъстват ок. 22 представители на емиграцията. Сред тях е и самият М. Кифалов. Избрана е ефория, която да управлява завещаното имущество и да следи за изпълнението на завета. В нея влизат Хр. Мустаков (председател), Георги Василиади (секретар), Георги Атанасович, д-р П. Протич, А. Георгиев. Приет е устав, според който тя се задължава да събира средства, докато капиталът нарасне и стане достатъчен за построяването на болница и училище в Търново. Веднага след учредяването си ефорията се обръща към Търновската община с предложение да определи състава на една епитропия, която да поеме дейността на място.
Ефорията съществува до 1886 г. и в този период от време променя членовете си. През 1860 г. неин председател става Хр. Георгиев. Свързана по своя състав с образуваната през 1862 г. Добродетелна дружина, тя преминава под нейно ръководство. На 16 ян. 1871 г. българската община в Букурещ приема нов устав за дейността ѝ. Според него членовете на ефорията се избират за неопределено време, чрез пълно вишегласие от Добродетелната дружина. За да могат по-лесно да управляват училището и болницата, те посочват епитропия от 5 души от Търновската община, между които един лекар. В устава специално заляга положението, че средствата, дарени за болницата и училището, трябва да се употребят по предназначение.
Капиталът, управляван от ефорията, се набира от различни дарения. През 1859 г. М. Кифалов предоставя първата вноска от 4800 гроша. През 1867 г. той дава нови 1600 гроша. Благодарение на неговия авторитет и влиянието сред заможната българска емиграция и пред румънските власти, започва подписка в подкрепа на инициативата за откриване на централно училище и болница. Румънското правителство поема ангажимент да внася за целта по 10 хил. гроша годишно. Ефорията получава тази сума през 1860, 1862–1864 г. Средства в размер на 3180 гроша дава и Букурещката община (1866).
На апела на М. Кифалов се отзовават и редица дейци на българската емиграция, принадлежащи към кръга около Добродетелната дружина. Сред големите дарители е СИЛВЕСТЪР ПЕНОВ (1786–1863) – търговец. Роден в Габрово. В завещанието си, съставено през 1863 г., той предоставя на ефорията няколко къщи в Букурещ и 15 хил. гроша. Останалите си недвижими имоти оставя на Габровското училище и на българската църква в Букурещ. След смъртта му ефорията получава къщите и ги дава под наем. Ежегодно до 1886 г. средствата, получавани от тях, се прибавят към капитала. Към него са включени и получените от изпълнителите на завещанието 12 628 гроша. Дарения в полза на ефорията правят и Козма Тричков в размер на 15 986 гроша (вж. “Козма Тричков” – фонд), Петър Керемекчиев – 20 хил. лв. (вж. “Петър Н. Керемекчиев – за народно образование” – фонд) и др. След смъртта на М. Кифалов Руското генерално консулство в Букурещ започва да превежда на ефорията и приходите от завещания имот, но само от частта, предназначена за училищата. Аргументът е, че болница все още не съществува. Постепенно се натрупва значителен за времето си капитал, който към 31 дек. 1863 г. възлиза на 29 686 гроша, към 31 дек. 1868 г. – на 97 312 гроша.
През времето, в което съществува, ефорията се грижи за събраните народни средства, придържайки се стриктно към волята на дарителите. Многобройните опити на Търновската епитропия да получи парични помощи за училищата в града срещат твърдия отказ на букурещките дейци. Аргументът им е, че целостта на капитала трябва да се запази, докато той стане достатъчен за изпълнение волята на дарителите. Предприемат се и някои стъпки по осъществяване на набелязаните цели. През 1872 г. Добродетелната дружина търси съдействието на Българската екзархия, за да издейства от турското правителство разрешение за строеж на болница. Инициативата пропада, тъй като според османското законодателство султански ферман може да се даде само на името на местна организация или дружество, а преговорите с Търновската община по въпроса завършват с неуспех. Закупени са място и строителни материали за болницата, които са разпилени по време на Руско-турската война (1877–1878). Отпусната е и еднократна помощ от 1600 гроша за училищата в Търново. Останалите разходи, които ефорията прави, са по изплащане на данъците и ремонт на недвижимите имоти, оставени от С. Пенов.
След Освобождението (1878) настъпват известни промени в дейността на ефорията. Въпреки че продължава да пази целостта на капитала, от 1878 г. тя започва да отпуска ежегодна помощ в размер на 5–8 хил. лв. за класното училище в Търново. През 1880 г. то става Мъжка гимназия и носи името “Св. Кирил”. Според по-късни документи средства в размер на 660 лв. получават и училищата в Тетевен. Недоразуменията между епитропията в Търново и ефорията продължават. Търновци настояват да им се отпуснат още средства, тъй като гимназията изпитва сериозни материални проблеми. През 1880 г. те правят предложение частта от капитала, определена за болница, да се прехвърли за изграждането на висше училище в града. Аргументът им е, че държавата вече е построила болнично заведение. От друга страна, Медицинският съвет при МВР призовава ефорията да отпусне средства за откритата през 1879 г. болница. Постепенно букурещките дейци стигат до извода, че се налага да предадат събрания капитал на българското правителство. Узнали това, търновци настояват да се образува нова ефория от средите на градското общинско управление или от частни лица, която да поеме управлението на дарението. Добродетелната дружина и ефорията не приемат това предложение и на събрание, състояло се на 7 март 1886 г., вземат решение капиталът да бъде предаден на българското правителство, а недвижимите имоти да останат под тяхно управление.
На 11 март с.г. Евлогий Георгиев прехвърля в Русенския клон на БНБ ценни книжа на стойност 229 300 лв. С този капитал се образува благотворителният фонд. Първоначално той е под управлението на МС, а по-късно е прехвърлен към МНП и включен в обединения фонд “Завещатели и дарители”. Не е известно какво става с недвижимите имоти, завещани от С. Пенов. Според някои данни със средства, останали от ефорията, през 1906–1909 г. се строи началното училище “Силвестър Пенов” в Търново. С прекъсването на отношенията между България и Русия през 1886 г. спира и изплащането на приходите от имуществото на М. Кифалов. Многобройните опити на Евл. Георгиев и на българското правителство да получат наследството, оставено от родолюбивия българин, завършват с неуспех. Оказва се, че руският представител Михаил Хитров е изразходвал събраната сума (ок. 187 726 лв.) за строеж на сгради на представителството. Не са предадени и недвижимите имоти на М. Кифалов. Постепенно капиталът на фонда нараства и към 1 ян. 1931 г. възлиза на 652 877 лв., към 1 ян. 1936 г. – на 916 181 лв.
В изпълнение волята на дарителите през 1909–1917 г. от приходите на фонда ежегодно се отделя сума в размер на 6–15 хил. лв., предназначена за издръжка на Мъжката гимназия “Св. Кирил” в Търново. Тъй като учебното заведение е държавно, средствата се внасят в приход на държавното съкровище. През 1936 г. започва строеж на павилион към държавната болница “Княз Борис” в Търново. Със съгласието на МНП е решено финансирането му да стане от благотворителния фонд на ефорията, а павилионът да носи имената на двамата християнски светци Козма и Дамян. Това решение кара министерството да пристъпи към определяне на сумите от капитала, които са предназначени за различни цели. От общия капитал 641 319 лв. са в полза на болницата, 182 234 лв. – на Мъжката гимназия в Търново, 91 617 лв. – на Тетевенските училища. През 1937–1938 г. за строежа на павилиона на болницата са отпуснати ок. 435 хил. лв., а в бюджета за 1939 г. са предвидени нови 120 хил. лв. Ежегодно до 1947 г. включително се превеждат и помощите за гимназията в Търново (10–24 хил. лв.) и училищата в Тетевен (6–8 хил. лв.). Използват се за извършване на текущи ремонти на сградите и за закупуване на нов инвентар. На 1 ян. 1947 г. капиталът на фонда достига 1,101 млн. лв.
Закрит е през 1948 г. със сливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП с държавния бюджет.
НазадБИА–НБКМ, ф. 185, IIB9278, IIB9279, IIB9292, IIB9293; ДА–В. Търново,
ф. 29 к, оп. 1, а.е. 584, л. 14–15; а.е. 617, л. 15–26; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 233,
л. 402; Велев, С. Златна книга…, 265–274; БВИ, с. 336; Жечев, Н. Из историята на Тетевенската емиграция в Румъния през Възраждането. – В: Тетевен. C., 1977, 53–54; Плетньов, Г. Добродетелната дружина в Букурещ и развитието на българското образование. – Трудове на Великотърновския университет “Кирил и Методий”, ИФ, Т. XVII. Кн. 3, 1980, 47–56; Стателова, Е. Евлогий Георгиев…, 115–118. (P. Стоянова)