Дарител е КИРИЛ Д. АВРАМОВ (10 февр. 1850 – 21 юни 1904) – търговец. Роден в Свищов в семейството на потомствени търговци. Учи в училището при църквата “Св. Преображение” в родния си град. На 16 години остава сирак и поема семейната търговска фирма. Поддържа търговски контакти с Румъния, Австрия и други страни и натрупва голямо състояние от търговия със сол. Членува в Либералната партия и през 1889 г. е избран за народен представител. Оженва се за своята съгражданка Еленка Караначева (1 ян. 1861 – 12 ян. 1902). Умира в Свищов.
Решил да увековечи своята памет и паметта на починалата си съпруга, с дарителен акт от 22 март 1904 г. К. Аврамов подарява на Свищовската община 200 хил. зл. лв., които да бъдат използвани за “благотворителна, народополезна и народообразователна цел”. Волята на дарителя е да бъдат построени театрален салон и читалище, наречени “Театър и читалище Еленка и Кирил Д. Аврамови”. Построяването на сградата и нейното мебелиране да се извършат само със средствата на дарението.
Сумата да се изтегли от фирмата “Аврамов–Цоков” чрез Свищовската община на три пъти. През 1904 г. до 50 хил. зл. лв.; през 1905 г. – 100 хил. зл. лв., и остатъкът от 50 хил. зл. лв. – най-късно до март 1906 г.
Свищовската община, която получава дарението и собствеността върху сградата, е длъжна да изплаща на дарителя пожизнена рента, равняваща се на 6% от изтегления капитал до построяването на зданието и дохода от него след завършване на строежа. След смъртта на дарителя половината от доходите от зданието да се внасят на срочен влог в БНБ под наименование фонд “Еленка и Кирил Д. Аврамови”. Когато фондът заедно с лихвите достигне до размер 20 хил. лв., може да бъде използван за благотворителна цел по решение на настоятелството му. След като се образува такъв капитал, пълният приход от зданието остава в полза на Свищовската община (§4 и 5).
За изпълнители на завещанието и управляването на фонда К. Аврамов назначава пожизнено настоятелство от 9 души: Никола Константинов (председател), Апостол Николаев, Владимир Божинов, Атанас Ц. Буров (касиер), Кръстю Цоков, Киро Абаджиев, Атанас Велев, Атанас Махлев и Станимир Караначев. Към този състав влизат трима членове, избрани в началото на всяка година от състава на Свищовския общински съвет. На 8 апр. 1904 г. са утвърдени настоятелството и правилникът на фонда.
Дарението на К. Д. Аврамов се приема от кмета на Свищов с всички задължения по него от страна на общината, съгласно законите на страната. Жестът на дарителя е високо оценен от тогавашния министър на просветата д-р Ив. Д. Шишманов, който в благодарственото си писмо поставя К. Д. Аврамов сред видните “ревнители на българското просвещение”.
Волята на дарителя се изпълнява веднага след като основите на театър-читалището са положени още на 11 май 1904 г. Сградата е построена по план, изработен от виенския архитект Паул Бранк. На 11 март 1908 г. за мебелирането на театралния салон са поръчани във Виена 100 стола-кресла и 300 обикновени стола, за които са платени 3509 лв. Проектирано е и осветлението на салона. През 1908 г. сградата е напълно готова. Читалището разполага с читалня, библиотека, канцеларии, казино, театрален салон и гардероб. На видно място са поставени портретите на К. Д. Аврамов и съпругата му Еленка.
Новопостроената сграда става материално звено за обединението на съществуващите по това време две свищовски ч-ща “Св. св. Кирил и Методий” и “Просвещение”. За увековечаване паметта на родолюбивия дарител, на 20 юли 1908 г. настоятелствата на двете читалища подписват Учредителен протокол, с който те се сливат под общо название “Ученолюбиво и просветително дружество (читалище) Еленка и Кирил Д. Аврамови”.
Съгласно дарителния акт доходите от сградата се ползват от Свищовската община. Това продължава до 1926 г., когато на извънредно заседание, проведено на 11 февр., общината отстъпва завинаги приходите от експлоатацията на цялото здание на “Ученолюбивото и просветително дружество (читалище) Еленка и Кирил Д. Аврамови”. За себе си общината запазва собствеността на зданието, както и неговата застраховка.
Фонд “Еленка и Кирил Д. Аврамови” при читалището, образуван съгласно пункт 5 от дарителния акт, достига определената сума от 20 хил. лв. през 1931 г. На общо годишно събрание на читалището, проведено на 22 февр. 1931 г., настоятелството взема решение всички суми, които общината е събрала или събере в бъдеще от читалището и те надхвърлят основния капитал от 20 хил. лв., да се отделят в нов фонд с предназначение “ремонт, украса и разширение на читалищното здание”. Така се изпълнява и последната воля на дарителя от акта за дарение от 22 март 1904 г.
Пионер на читалищното дело в България, свищовското читалище “Еленка и Д. Аврамови” и днес е средище на многостранна културно-просветна дейност. Признание за ролята му в културния живот на страната е удостояването му със званието “Образцово читалище” (1956) и с орден “Св. св. Кирил и Методий” I ст. (1959).
НазадДА–В. Търново, ф. 661 к, оп. 1, а.е. 64, л. 226; а.е. 289, л. 1–48; ф. 894 к, оп. 1, а.е. 1, л. 1; Велев, С. Златна книга…, 279–293; Юб. сб. на ч-щето “Еленка и Кирил Д. Аврамови” в гр. Свищов. 1931, 242–268; Деветдесет години Свищовско читалище (1856–1946), бр. единствен, Свищов, 14 дек. 1946; Сто години народно читалище Свищов. Юб. сб. 1856–1956. Свищов, 1958, 74–75; Свищов в миналото и днес. С., 1980, 171–172; ЕБ. Т. 2. С., 1981, с. 541. (Д. Гоцева)