Дарител е ЕЛИСАВЕТА ХР. ПУЛИЕВА (неизв. – 14 март 1900) – домакиня. Родена в Пловдив. Омъжена за карловския търговец Хр. Т. Пулиев. След ранната смърт на двамата ѝ сина и убийството на мъжа ѝ от турците през 1851 г. остава в Карлово до 1861 г., след което се преселва в Букурещ при Христо Георгиев – сестрин син на мъжа ѝ. След смъртта му през 1872 г. живее при Евлогий Георгиев. Умира в Букурещ.
Според чл. 12 на завещанието ѝ (февр. 1900) Е. Пулиева предвижда да се изплатят 50 хил. лв. на Пловдивското сиропиталище. 30 хил. от общата сума са предназначени за построяване на здание, а останалите 20 хил. трябва да служат за капитал на фонда за поддръжка на сиропиталището, което да носи нейното име. За универсален наследник е определен Хр. Н. Пулиев. По силата на румънския Закон за гербовия и митническия сбор той внася 15 % наследствена такса и за сиропиталището остават 42 500 лв. Настоява да получи от попечителството на Пловдивското сиропиталище разписка, в която изрично да се впише, че при оспорване на завещанието от преките наследници броената от него сума ще му бъде възстановена. На 22 дек. с.г. МНП препоръчва на Пловдивското сиропиталище да приеме изискването на универсалния наследник и да приеме дарението. След създаване на фонда средствата да се вложат на срочен влог в БНБ, а 2/5 от лихвите да се употребяват за издръжка на сиропиталището и останалата част да се капитализира. Министерството намира за излишно да се предприема за момента строеж на ново здание, от каквото сиропиталището няма нужда, а и смята за неоправдано изразходването на средства, преди завещанието да е признато от останалите наследници.
Други данни за фонда не са открити.
Със завещанието си Е. Пулиева оставя 10 хил. лв. на Българската църква в Букурещ и 1000 лв. на сиропиталището “Елена Домна”.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 134, л. 156–176: а.е. 768, л. 83; Велев, С. Златна книга…, 227–232; Йорданов, В. Дарители…, 195–196. (М. Тодоракова)