Дарител е АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОСИЕВИЧ ЕЛИСИЦИН (6 септ. 1827 – 1905) – руски консулски чиновник, придворен съветник. Баща му е българин от търновските села, преселил се в Русия. В някои от изворите се предполага, че Ал. Елисицин е имал висше образование и се е познавал добре с H. К. Гирс – дипломат и министър на външните работи на Русия (1882–1885). През 1864 г. приема руско поданство и е назначен за младши драгоман (преводач) при Руското генерално консулство в Букурещ. Работи последователно в Руското консулство в Галац и Русе, а по време на Руско-турската война (1877–1878) е чиновник за особени поръчения при Канцеларията на завеждащия гражданските дела при главнокомандващия на действащата армия. Придворен съветник и секретар на Руското консулство в София, а по-късно в Русе и Призрен. Умира в Русе.
Въпреки че 30 години е на служба при руснаците, не забравя произхода си. Останал без наследници, на 4 окт. 1903 г. завещава на Русенската девическа гимназия цялата си движима и недвижима собственост, чиито годишни приходи да се дават като парична помощ на бедни ученички, “отличаващи се по поведение и успех”. Съгласно волята му, след смъртта на Ал. Елисицин движимите имоти са продадени и получената сума от 1616 лв. е изпратена на МНП за образуване на фонд на негово име. Трите му къщи в Русе с общ двор на ул. “Пощова” № 26 са оценени по данъчните регистри на 19 500 лв. В изпълнение на завещанието, те са дадени под наем, който също се внася във фонда за капитализиране в продължение на 10 години. На 1 юни 1910 г. със заповед на МНП се регламентира дейността на фонда. Междувременно две от къщите са съборени. Въпреки това капиталът на фонда нараства и през 1911 г. възлиза на 25 078 лв., през 1928 г. – 98 956 лв., 1933 г. – 282 890 лв., през 1939 г. – 376 708 лв., 1944 г. – 368 536 лв., 1948 г. – 463 596 лв. Срокът за капитализиране на фонда изтича на 1 ян. 1914 г., след което годишните приходи от него следва да се използват по предназначение. Но едва на 23 юли 1917 г. министерството изпраща на гимназията първите пари – 700 лв. От 1924 г. сумите се превеждат редовно. Например през същата 1924 г. от фонда са преведени 1500 лв., през 1933 г. – 25 хил. лв., през 1939 г. – 24 хил. лв., през 1943 и 1946 г. – по 30 хил. лв. Те се разпределят от учителския съвет съгласно волята на Ал. Елисицин.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 126, л. 1–143; а.е. 378, л. 1–39; Йорданов, В. Дарители…, 146 – 148, 258; Пашев, Г. Златна книга…, 183–186. (К. Анчова)