Дарител е АЛИПИ ГЕНЧОВ ВЛАЙКОВ (21 юни 1856 – 10 авг. 1934) – учител, държавен чиновник. Роден в Пирдоп. По-голям брат на писателя Тодор Г. Влайков. Учителства в родния си град през 1874–1879, 1881–1882 г. По-късно се премества да живее в София. Дългогодишен чиновник в МФ, където заема ръководни постове.
През 1910 г. настоятелството на църквата “Св. Богородица” в Пирдоп устройва в свободното здание на стария метох няколко стаи, предназначени за подслон на бездомни старци. Заедно с това поема и инициативата за образуване на благотворително д-во “Милосърдие”. Целта на организацията е да се облекчи участта на бедните и немощните, като създаде и издържа безплатна ученическа трапезария, летни колонии за бедни деца и приют за стари хора. Започва събиране на средства за всяка една от тези инициативи. Трапезарията е открита през 1911 г. (или 1912) и се издържа от дружеството. Уреждането на другите две социални заведения се отлага поради липса на достатъчно средства. За приюта за възрастни хора дружеството успява да събере ок. 40 хил. лв., които внася на срочен влог. За тази цел е подарена и една нива. Средствата са недостатъчни и въпреки усилията на дружеството и на църковното настоятелство, приютът не е уреден и през 20-те години.
При едно от завръщанията в родния си град А. Влайков узнава за намеренията на своите съграждани и с готовност ги подкрепя материално. На 22 март 1933 г. той предоставя 100 хил. лв. като начална сума за започване на строежа. Условието му е дарението да остане анонимно. Строежът започва през 1933 г. и се ръководи от църковното настоятелство. Общината съдейства за отчуждаването на място. Самият строеж, освен дарената сума, поглъща средствата на д-во “Милосърдие” и то се оттегля от по-нататъшно участие по построяването на приюта. Предоставени са и 30 хил. лв. от църковното настоятелство. През 1935 г. сградата е окончателно завършена. Оказана е помощ и от Касата за обществено подпомагане при МВРНЗ. Постройката се оценява на ок. 385 хил. лв. и включва 9 стаи, стопански двор, 1 дка градина. Като имот на приюта са закупени и две дворни места. Управлява се от църковното настоятелство. В социалното заведение намират дом и утеха 16–20 възрастни хора. В знак на благодарност приютът е наречен на името на дарителя и неговата съпруга Неделя Влайкова (неизв.– 17, февр. 1947) – учителка. Преди смъртта си А. Влайков още веднъж подпомага дома. В завещанието си оставя 100 хил. лв. като фонд, приходите на който да се използват за издръжка на сиропиталището. Желанието му е изпълнено и фондът е образуван. Други данни за него не са намерени.
Помощта за приюта в Пирдоп не е единственото дарение, направено от А. Влайков. След I световна война той предоставя средства за образуването на благотворителен фонд при общината. Дарението е в памет на двамата му загинали във войните синове Генчо и Донко Влайкови и фондът носи техните имена. Приходите трябва да се използват за подпомагане на вдовици и сираци от войните. Дарението е прието от общинския съвет на Пирдоп, който управлява фонда. Към 1933–1934 г. капиталът му е 17 364 лв. Годишно се отпускат ок. 1400–1600 лв. в помощ на бедни вдовици и сираци. Други данни за фонда не са намерени.
През 1937 г. при МФ съществува и друг благотворителен фонд, носещ името на А. Влайков. Капиталът му е 18 716 лв. и дава годишен приход от 1497 лв. Не е известно чие е това дарение и каква е неговата цел.
ЦДА, ф. 177 к, оп. 7, а.е. 89, л. 296; ф. 264 к, оп. 6, а.е. 2723; ф. 365 к, оп. 1, а.е. 238, л. 37–49; ДА–София, ф. 220 к, оп. 1, а.е. 9, л. 9; а.е. 106; Влайков, А. Спомени от живота ми. Пирдоп, 2008. Бобошевски, Д. Принос към развитието на сиракопиталищното дело в България. – Известия на Съюза “Обществена подкрепа”, 1938, № 7–8, 37–38; Стоянов, М. Град Пирдоп в миналото и сега. С., 1941, с. 165, 298.
(P. Стоянова)