Дарител е АТАНАС РАДЕВ (17 ян. 1852 – 25 май 1910) – часовникар. Роден в Търново в бедно семейство. Учи занаят в Шумен. Завръща се в родния си град (1878) и отваря часовникарски дюкян. Успява да натрупа значителен капитал. До края на живота си продължава да работи като часовникар. Пренася се в София, където умира.
Със завещанието от 26 юли 1906 г. дарява на държавата (МНП) къща, дюкян на ул. “Търговска” № 97, Търново, и ценни книжа (акции от ДЗИ, д-во “България” – Русе, д-во “Балкан” – София, БТБ – Русе, 10 акции от Българско търговско параходно дружество – Варна, от Австрийския Червен кръст).
Останал без семейство и преки наследници, той прави множество дарения, с които изразява не само своето желание “да не забравят името му”, но и стремежа си да помогне на хората. Заслужава да се споменат направените дарения за: българските църкви в София; 800 зл. лв. за манастира “Св. Преображение”, Търновско; 100 зл. лв. за читалището в Дебелец, Търновско – родно място на баща му; 200 зл. лв. за Червения кръст в С. Петербург; 100 зл. лв. за часовникарската гилдия в София; други 1000 зл. лв. са внесени в държавното съкровище на името на Княжество България. В завещанието си той настоява да се образува фонд при Военното министерство, който да се използва за нуждите на армията. Атанас Радев желае да подпомогне българските училища и читалища в Македония и Одринско, “тъй като там са най-притеснените българи”. Отделя 600 зл. лв. за политически дейци, борили се и пострадали за свободата на България.
Ат. Радев определя МНП за свой универсален наследник. Изпълнители на завещанието са ректорът на СУ, председателят на Софийския апелативен съд и един член на Софийския адвокатски съвет. Поради неизяснени въпроси, свързани със задълженията на изпълнителите на завещанието, възниква спор между МНП, СУ и училищното настоятелство в Търново. На 1 окт. 1910 г. държавен консулт определя МНП за универсален наследник. Училищното настоятелство се задължава да стопанисва имота и да внася ежегодно приход в БНБ по сметката на МНП. През 1912 г. е учреден фонд “Ат. Радев”, управляван от МНП. Той влиза в обединения фонд “Завещатели и дарители”, където е записано, че неговото предназначение е “да подпомага народните училища и читалища и за построяване сграда на мястото на фонда”.
Капиталът на фонда се образува от ценните книжа, оценени на 26 050 лв. (номинални), депозирани в БНБ по сметката на МНП. Къщата и дюкянът на ул. “Търговска” № 97 (оценени на 4 хил. лв. към 1912 г.) са дадени под наем. Помещенията обаче са стари и полусрутени и наемите са ниски. Те възлизат на 300 лв. през 1912 г. и на 2 хил. лв. – през 1939 г. Канцеларията на фонда се намира в сградата на ул. “Ст. Стамболов” № 23, Търново.
Вследствие на умелото боравене с ценните книжа капиталът непрекъснато нараства и към 1 ян. 1928 г. възлиза на 169 067 лв., към 1 ян. 1931 г. – 249 726 лв., към 1 дек. 1939 г. – 700 313 лв. През апр. 1915 г. са дадени 300 лв. за откупуване на барелефа на Ат. Радев от скулптора Баджаков. Освен средствата за поддържането на самия фонд и дребния разход за направата на тротоара пред сградата в Търново (дек. 1939), други средства не са изразходвани.
През 1934 г. комисията за благоустройство на Търново освидетелства сградата за събаряне, тъй като крие опасност от срутване. Това поставя пред фонда и МНП въпроса какво да се предприеме и ако се строи сграда, какъв да бъде нейният характер. От общината препоръчват да се построи библиотека, като най-подходяща сграда в центъра на града. МОСПБ споделя мнението на съвета. През апр. 1937 г. главният секретар на МНП възлага на МОСПБ да изработи плановете на постройката, която да бъде съобразена с волята на дарителя, а именно да има магазини, които да носят добри приходи. Изработеният проект трябва да отговаря и на следните условия: сградата да бъде на три етажа, съобразени с местните теренни условия; на първия етаж – откъм улицата, да се построят магазини. Възприема се предложението на туристическото дружество на вътрешната южна страна на постройката да се направи тераса, откъдето може да се наблюдават красивата гледка към Св. гора, р. Янтра и самият град. Вторият етаж, разположен над улицата, и двата етажа под улицата да бъдат предназначени за библиотека. Точка 11 от завещанието предизвиква нови спорове за характера на сградата. В нея пише, че се “забранява продажбата и сменяването на къщата и дюкяна; те винаги да бъдат застраховани и ако изгорят, пак да се построят”, и сградата да има предимно търговски характер. Междувременно Търновският общински съвет се заема сам да построи библиотека и музей и през 1939 г. е направена първата копка. Всичко това внася промени в проектите на фонда. Вместо библиотека в проекта са включени помещения за живеене и канцеларии за общински и държавни учреждения. При обсъждането в XXV ОНС на бюджетите на фондовете от “Завещатели и дарители” при МНП са разрешени кредити на стойност 500 хил. лв. за 1941 г. и 550 хил. лв. за 1942 г. Тези пари са предназначени за изплащане на придаваемото се място по регулацията към двора на фонда и за построяване на нова къща и дюкяни на същото място, съобразно с волята на завещателя.
Вероятно влизането на България във II световна война, както и събитията след 1944 г. прекъсват осъществяването на строителната дейност на фонда, без да бъдат използвани средства от основния капитал. Към 1 ян. 1948 г. той възлиза на 1,194 млн. лв. и се влива в държавния бюджет, с което фондът се ликвидира.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 51, л. 1–7; а.е. 127, л. 1–110; а.е. 384, л. 1–30; а.е. 129, л. 8–9; Дн. на XXV ОНС, III р.с., 1942, с. 6. Йорданов, В. Дарители…, с. 255; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, с. 147. (B. Hиколова)