Дарител е БАНЧО МОЕВ (неизв. – З окт. 1932) – заможен собственик на движими и недвижими имоти. Жител на с. Старо село, Троянско (дн. Съево, Ловешка област).
С тайно завещание от 25 дек. 1924 г. той определя за универсален наследник МНП. В изпълнение на задълженията си министерството се заема да събере всички приходи от недвижими имоти и парични събирания от различни лица. Продадени са на публичен търг ок. 20 дка. Очаква се да се получат 230 хил. лв. от облигации от Погасителната каса. С тези пари дарителят предвижда да се образуват 11 фонда, от които 9 да бъдат под управлението на МНП. Министерството преценява, че докато се съберат парите, е за предпочитане най-напред да се създаде само един фонд.
През 1938 г. със заповед на министъра на просветата се образува фонд под името “Банчо Моев”, който е включен в бюджета на фонд “Завещатели и дарители”. Приходите са предназначени за стипендии и помощи на ученици. Съгласно завещанието, през апр. 1938 г. са дадени 30 хил. лв. на ч-ще “Хр. Ботев” в родното му Старо село. През 1939 г. МНП продължава да събира приходите за образуване на основния капитал съгласно завещанието. В следващите години средствата са оставени за капитализиране. Закупуват се ценни книжа. В резултат на това към 1 ян. 1942 г. фондът разполага с 220 800 лв., към 1 ян. 1946 г. – 246 686 лв. (в ценни книжа и текуща сметка в БЗКБ и БНБ). Разходите са: 1942 г. – 1500 лв., а 1946 г. – 2653 лв. Те са предназначени за поддържането на фонда. Не са отпускани стипендии. През 1947 г. са закупени облигации от Заема на свободата на стойност 70 хил. лв.
През 1948 г. фондът е закрит с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 140, л. 1–27; а.е. 142, л. 1–53; а.е. 451, л. 30–33.
(B. Hиколова)