Дарител е ПЕТЪР СТАМОВ ЛАСКОВ (1850 – 31 март 1931) – земевладелец, едър търговец. Роден в Ихтиман, където живее и умира. Не оставя преки наследници и дарява цялото си имущество на църквата, училищата и роднините си.
Съгласно завещанието си от 28 март 1931 г., П. Стамов дарява 20 хил. лв. за създаване на фонд за подпомагане на бедни ученици от основните училища в Ихтиман. На 30 юли 1931 г. със заповед на министъра на просветата се създава благотворителен фонд “Братя Петър и Лазар Стамови”. Управлява се от МНП. Ежегодно в началото на учебната година приходите от основния капитал се изпращат на училищното настоятелство в Ихтиман. С тях се купуват помагала на отличилите се деца от основните училища.
През юли 1931 г. е образувана ефория, която играе ролята на изпълнител на завещанието. Назначена е за срок от 3 години, но още на 10 юли с.г. прехвърля пълномощията си върху МНП. Министерството купува ценни книжа и изпраща ежегодно приходите на фонда на училищното настоятелство. Основният капитал на фонда нараства, както следва: 1936 г. – 43 508 лв., 1939 г. – 50 194 лв., 1944 г. – 53 714 лв. От 1936 г. до 1942 г. приходите на основния капитал се движат от 2100 до 2500 лв. Срещу получените суми училищното настоятелство представя подробни списъци на учениците от училищата “Иван Вазов” и “Отец Паисий” и какви учебници и пособия са дадени на отличилите се с успех бедни ученици от I до IV отделение. Ежегодно са награждавани между 40 и 60 души. Например за учебната 1939/1940 г. на 10 ученици са дадени по 1 комплект от необходимите учебници; на 20 първолачета са раздадени блокчета, тетрадки, писалки и пастели. През март 1941 г. е отпусната и стипендия на Тодор Н. Мицев в размер на 300 лв. (месечно). През 1944 г. не са отпуснати средства за училищата. Няма сведения за закриването на фонда.
П. Стамов не забравя и близките роднини, които дарява с големи имоти. Най-голямата част от своето наследство той завещава на църковното настоятелство на храма “Успение Пресвета Богородица”. Той дарява 300 хил. лв. за направа на ограда на гробищата в местността “Изворите” с каменна зидария, за подслон и параклис при гробището и за чешма. Този щедър жест е израз не само на дълбоко религиозно чувство, но и на мисълта за ролята на православната църква. Създаден през 1835 г., храмът “Успение Пресвета Богородица” дава прием на първото училище. Изгорен през 1877 г. и възстановен с помощта на цялото население на Ихтиман, храмът заема важно място в живота на града. През 20-те години на 20. век с дарените от П. Стамов средства църквата осигурява стипендии на двама младежи, които получават образование в Софийската духовна семинария.
ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 53; а.е. 273; а.е. 483, л. 251–259; Юб. сборник по случай 50-годишнината на Ихтиманското градско ч-ще “Слънце”. С., 1935, 15–45.
(B. Hиколова)