Дарител е СТЕФАН СТОЯНОВ МЛАДЕНОВ (15 дек. 1880 – 1 май 1963) – езиковед, академик. Роден във Видин. Завършва славянска филология в СУ (1902), специализира във Виена (1903–1904), С. Петербург и Прага (1904–1905), Париж и Мюнхен (1911–1912). Член-кореспондент на БАН (1918), дописен член на АН на СССР в С. Петербург (1929), на АН в Краков, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет (1929), на Славянския институт в Прага (1929), на АН в Берлин (1924). Доктор по филология на Пражкия университет (1905), доцент в СУ (1910–1915), извънреден професор по история и български език (1916–1921), редовен професор и ръководител на катедрата по общо и сравнително индоевропейско езикознание в СУ (1921–1948), декан на Историко-филологическия факултет (1923–1924). Акад. Ст. Младенов е един от видните представители на българското и славянското езикознание в България и в чужбина. Умира в София.
На 15 ян. 1945 г. Ст. Младенов дарява 140 хил. лв. на БАН за образуване на фонд за трудове по български език и сравнително езикознание (индоевропейско, евразийско или всеобщо). Поради скромността на своя фондообразувател, фондът не носи неговото име. Волята на дарителя е от лихвите да се дава награда за печатен или ръкописен труд по сравнително езикознание или на студент от СУ за най-добър труд по езикознание.
Фондът се управлява от Управителния съвет на БАН и се съобразява с правилника за присъждане на награди от фонда.
Към 1 ян. 1946 г. фондът има капитал 145 950 лв., а през 1947 г. – 146 447 лв. Към 31 ян. 1951 г. капиталът възлиза на 154 994 лв.
През 1947 г. е награден трудът на Иван Гълъбов. През с.г. фондът се влива в новосъздадения фонд “Академия”. Последните данни за фонда са от 1951 г.*
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 38; а.е. 1154, л. 1–17; Пак там, ф. 154 к, а.е. 1–1332; Сто години БАН…, 440–441; Михайлова, Ек., Стефан Младенов. Биобиблиографски принос. С., 1956; Антова, Цв., А. Леви. Архивният фонд на Ст. Младенов. – ИНА, № 4, 1968, 143–157. (Ц. Величкова)