На 10 юли 1876 г. русофилски настроената буржоазия в Румъния създава Българско человеколюбиво настоятелство (БЧН), което официално декларира своите благотворителни цели. За председател на организацията е избран митрополит Панарет Рашев, но неин действителен ръководител е Евлогий Георгиев (вж. “Българската добродетелна дружина от Букурещ” – фонд). Средствата се събират чрез доброволна подписка между заможните българи в Румъния и Русия, която се открива на 20 юни 1876 г. и продължава по време на Руско-турската война (1877–1878). Помощи за настоятелството дават ЕВЛ. ГЕОРГИЕВ, М. ПАШОВ, Д. ИВАНОВ, ИВ. СИМЕОНОВ, Н. ПЕТРОВИЧ, ИВ. КАЛЯНДЖИ, РУМЪНСКИ ГРАЖДАНИ и др. БЧН събира 125 636 лв., които се съхраняват в банкерската къща на Евл. Георгиев.
Организацията развива благотворителна дейност, като внася сумата 500 турски лири в Международния комитет в полза на пострадалите от Априлското въстание (1876) българи. Подпомага с облекло и храна доброволците от Сръбско-турската война (1876). След обявяването на Руско-турската война (1877) закупува знамена и санитарна кола за Българското опълчение, като поема 2/5 от разходите за неговото създаване. Финансира мисията на М. Балабанов и Др. Цанков в Европа с 12 хил. франка – сума, дарена от А. А. Стоянович, български банкер в Цариград, и от виенските българи, начело с братята Паница и Евл. Георгиев. По време на войната продължава да издържа български младежи, които следват в чужбина.
В края на войната БЧН преустановява своята дейност. С остатъка от капиталите 8136 лв. и лихвите 1017 лв. Евл. Георгиев купува акции от гръцкия заем и ги предава в БНБ (1884). Съгласно акта на закриването на настоятелството в Румъния, след 1884 г. в България се образува фонд “Българско человеколюбиво общество”, който се управлява от МНП. Волята на учредителите е от лихвите на капитала да се закупуват български читанки и учебници, които да се раздават на прилежни български ученици в Македония и Тракия.
Сведенията за движението на капиталите на фонда са: към 1 ян. 1911 г. сумата е 11 500 лв. с приход 722 лв. и разход 636 лв. Капиталът рязко се увеличава. През 1939 г. нараства на 120 400 лв. с приход 7 хил. лв.; през 1942 г. става 133 хил. лв.; към 1 ян. 1948 г. капиталът е 200 хил. лв. Липсват данни за направени разходи от фонда.
Закрива се през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 29; Пак там, оп. 4, а.е. 138, л. 3–5; НА–БАН, ф. 34 к, оп. 1, а.е. 328, л. 4–29; Бурмов, Ал. БРЦК 1868–1877. C., 1950, 153–156; Глушков, Хр. Евлоги и Христо Георгиеви. Живот и дейност. С., 1982, 163–171.
(Ц. Величкова)