Дарител е СИМЕОН, митрополит ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИ (вж. “Авксентий Велешки” – фонд). Фондът носи името на Гаврил Баев Кръстевич (Гандьо Кътьов Баев) (1817 или 1820 – 16 ноем. 1898) – общественик и държавен деец, писател, почетен член на БКД (1871). Роден в Котел в занаятчийско семейство. Образование получава в родния си град и в гръцкото училище в Куручешме, край Цариград. Завършва право в Париж (1838–1843). След завръщането си в Цариград става частен секретар на Стефан Богориди, а от 1846 г. – негов заместник-управител на о. Самос. Заема висши длъжности в съдебното ведомство на империята. Участва в църковнонационалните борби, в учредяването на Българска екзархия и изработва проекта за екзархийски устав. Член на настоятелството на Българската община в Цариград (1850–1860). Сътрудник на възрожденски вестници и списания. След Освобождението (1878) е директор на вътрешните работи на Източна Румелия, главен секретар на генерал-губернатора Алеко Богориди (1879–1884) и главен управител на областта (14 апр. 1884 – 6 септ. 1885). След Съединението (1885) живее в Цариград, където умира.
Фондът е образуван със заповед на министъра на просветата от 20 авг. 1929 г. Първоначално внесената сума възлиза на 30 хил. лв. и е на срочен влог в БЗБ. Чрез дарението си митрополит Симеон се стреми да облекчи съдбата на бедните деца. Желанието му е годишните лихви да се употребяват за купуване на обувки и учебни помагала за бедни ученици от началните български училища в Осман пазар (дн. Омуртаг). Управлява се от МНП и влиза в обединения фонд “Завещатели и дарители”.
Фондът е вписан в бюджета на МНП за 1930/1931 г. и училищното настоятелство в Осман пазар своевременно получава сумата от 1650 лв. Поради недоглеждане Министерството пропуска да уведоми митрополит Симеон за съдбата на дарението. Разтревожен и обиден, през юли 1930 г. той се интересува какво става с образуването на фонда. “Вярно е, че сумите са незначителни при сегашното обезценяване на лева, но злато нямам. Аз не искам слава, а изпълнявам своя дълг”. С тези думи митрополитът формулира вътрешните подбуди за многобройните си дарения.
От 1933 до 1944 г. средствата редовно са превеждани на училищата в Осман пазар, като сумата варира от 1000 до 2800–3 хил. лв. Изразходват се за закупуване на дрехи, обувки и учебни помагала. До 1936 г. капиталът на фонда се съхранява на срочен влог. След тази дата с част от него и от годишните приходи са закупени ценни книжа и той нараства, както следва: към 1 ян. 1936 г. – 33 518 лв., към 1 ян. 1939 г. – 38 700 лв., към 1 ян. 1948 г. – 58 хил. лв.
Ликвидиран е през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” в републиканския бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 51, л. 1–5; а.е. 160, л. 3–7, 75; а.е. 450, л. 150–157; оп. 7, а.е. 89, л. 57–63, 188–193; НА–БАН, ф. 144 к, оп. 1, а.е. 28, л. 9; а.е. 112, л. 1, 2–4, 8–9; БВИ, с. 365; ЕБ. T. 3, 628–629. (P. Стоянова)