Дарител е ГЕОРГИ НИКОЛОВ МАРЧИН (20 февр. 1859 – 25 март 1930) – военен деец, общественик, генерал-майор. Роден в Самоков в семейство на занаятчия. Учи в местното петокласно училище. След Освобождението (1878) завършва Военното училище в София (1879). Службата на младши офицер започва в 4. пехотна самоковска дружина, продължава във 2. пехотен струмски полк, след което следва Стрелкова школа в Русия (1884). В Сръбско-българската война (1885) предвожда дружина от Бдинския полк в боевете при Трън и Пирот. След войната отново е на служба в Струмския полк. За участие с дружината си в детронирането на Александър I Батенберг (9 авг. 1886) е арестуван и уволнен. Около 1 година престоява в запаса, но със заповед е възвърнат в армията и като старши офицер заема длъжността командир на полк в няколко гарнизона. От 1909 г. командва 2. бригада от 8. пехотна тунджанска дивизия (12. балкански и 23. шипченски полк). Тези два полка той води в боевете до пълното обкръжаване и овладяване на Одринската крепост през Балканската война (1912–1913). На 5 авг. 1913 г. е отчислен от списъците на действащите офицери с чин генерал-майор и минава в опълчението.
До последните дни на своя живот генерал-майор Г. Марчин не престава да мисли за българската войска, в която е служил повече от 30 години. Неговата грижа и внимание са насочени към тактическата подготовка на командния състав. В този смисъл той изготвя своето предсмъртно завещание, като дарява на 8. пехотен тунджански полк, наследник на 8. пехотна тунджанска дивизия, сумата 50 хил. лв., командирът на полка да основе при неговия щаб фонд “Генерал Георги Марчин”. Впоследствие от лихвите да се дава ежегодно награда на един офицер и един подофицер за най-добре решена тактическа задача по карта или на полето във всички подразделения на 8. пехотен тунджански полк. Изпълнител на това завещание след смъртта на дарителя става генерал-майор от запаса Стефан Георгиев Попов. Капиталът на фонда, предаден с писмо на командира на полка, се внася в местния клон на БНБ, а управлението му се възлага на щаба на полка. Приходите се използват за награди на отличилите се офицери и подофицери при решаването на тактически задачи. При възстановяването на 8. пехотна тунджанска дивизия и разформироването на 8. пехотен тунджански полк сведенията за управлението и ползването на лихвите от фонда според волята на дарителя се прекъсват.
НазадНар. отбрана, № 1267, 26 февр. 1926; № 1492, 30 май 1930; Офицерският корпус в България 1878–1944 г. T. 4. C., 1996, с. 233. (И. Шипчанов)