Дарител е КОНСТАНТИН АНДРИАНОВИЧ РУДАНОВСКИЙ (17 ян. 1849 – 23 март 1914) – военен деец, генерал-лейтенант. Роден в Черниговска губерния (Русия). Учи начално училище и прогимназия в родното си село и продължава в класическа гимназия в гр. Чернигов. По примера на баща си и своите прадеди постъпва в Петербургското военно училище, което завършва с отличен успех (1869). Офицерската си служба започва в лейбгвардейския Павловски полк. Участва в Освободителната Руско-турска война (1877–1878) в състава на група от гвардейски офицери, изпълняващи задълженията на “офицери за свръзка” при Щаба на действащата армия. През лятото на 1877 г. е назначен за началник на Еленското военноадминистративно окръжие. След войната (1878) се заема с уредбата на повереното му окръжие, полага грижи за бежанците, устройва им селище, жителите на което за благодарност го наричат на неговото име – Константин. По собствено желание остава в страната при изграждането на Българската земска войска. Възложено му е да формира и командва 21. Еленска дружина. При възприемането на полковата организация на армията (1884) му е поверено командването на 6. пехотен търновски полк на гарнизон в Търново. В изпълнение на императорската заповед от 9 септ. 1885 г. за отзоваването на руските офицери от България той с мъка се разделя с целия личен състав на полка. В Русия последователно е командир на киевския гренадирски полк, лейбгвардейския финландски полк и завършва военната си служба като бригаден генерал.
Ген.-лейтенант К. А. Рудановский изпитва най-топли чувства към българския народ. През 1901 г. посещава познатите му от времето на войната и след нея селища Русе, Търново, с. Константин, Еленско, София, а през 1902 г. представлява руската армия при освещаването на Храм-паметника при с. Шипка. След това отива в Еленския край и прави първите си дарения: на Еленската община предава собствено място за нуждите на местната казарма, а в с. Константин – градината си, за да се построи училище. През 1910 г. пристига за трети път в България като участник в Славянския събор в София и прави голямо дарение. С писмо от 2 авг. с.г. до командира на 6. пехотен Търновски полк, дислоциран в столицата, моли да се образува при полка фонд на името му “Генерал-лейтенант Константин Андрианович Рудановский”. За тази цел внася в БНБ 1000 зл. лв., като упълномощава командира на полка да ползва лихвите на този фонд за купуване на предмети, с които да награждава отличилите се воини в състезанията по стрелба. Желанието му е контролът да се осъществява от военния министъра и от министъра на финансите. През дек. 1911 г. фондът е включен в списъка на фондовете, управлявани от MB, а приходите и разходите (от 50 лв.) са утвърдени от XV ОНС чрез Закона за отчетността на бюджета на различните фондове. Към 1 ян. 1937 г. капиталът на фонда възлиза на 5211 лв. Приходите са 500 лв., а разходите – 100 лв. Няма данни да са раздавани награди.
През 1911 г. К. А. Рудановский внася сумата от 10 хил. лв. за започване на строеж на училището в с. Константин. В завещанието си оставя цялото си състояние, възлизащо на 73 хил. рубли, на близки, наследници и български военни части. Като първи командир на 6. пехотен Търновски полк през 1884–1885 г. К. А. Рудановский го дарява с 3 хил. рубли, а 18. пехотен Етърски полк (Търново) – с 1500 рубли. Българският пълномощен министър в С. Петербург ген.-лейтенант Радко Димитриев получава тези средства и ги изпраща по предназначение.
НазадДВИА, ф. 1, oп. V, а.е. 46, л. 128–129; ЦДА, ф. 177 к, оп. 7, а.е. 89; ДВ, № 29, 8 февр. 1912; Пешев, С. Юбилеен сборник на с. Константин по случай 50 години от основаването му. 1878/1879–1928/1829 г. В. Търново, 1929, 22–28; Васильов, Т. Живот и спомени. С., 1938, 177–179; Вълков, Г. Бележити руски учители на българското войнство. – В: Освобождението на България и руската общественост. C., 1977, 100–102. (И. Шипчанов)