Дарител е ГЕОРГИ ИВАНОВИЧ ЦАНКО-КИЛЧИК (4 апр. 1854 – неизв.) – едър земеделец, общественик. Роден в Комрат, Бесарабия. Произхожда от българско семейство, преселило се от Казанлък по време на кърджалийските размирици в нач. на 19. век. Г. Ив. Ц.-Килчик завършва гимназия в Кишинев, след което се занимава със земеделие и скотовъдство в чифлика на баща си. С трудолюбие и предприемчивост успява да увеличи наследеното богатство, което към 1911 г. обхваща 8 чифлика на площ 40 хил. хектара земя. Съхранил родолюбиви чувства, той прави щедри дарения на българското училище и църквата в Комрат. С негови средства се създава стопанско отделение в Комратското второкласно девическо училище, където български ученички се учат на занаят. Почетен попечител на Комратското реално училище. По време на Руско-японската война издържа 1 легло в болницата на Руския Червен кръст.
В края на 1907 г. пристига в България с цялото си семейство. Видял напредъка на свободното отечество на своите прадеди, решава “да вложи своя дял за осъществяване на народния идеал”. Дарява на МНП 30 хил. лв., с които да се учреди фонд. От лихвите на основния капитал да се дават 5 стипендии в български средни училища: 2 стипендии за софийските девически гимназии и 3 – за момчета от София или други градове, по преценка на МНП. Стипендиите трябва да носят името на цар Фердинанд и на княз Борис Търновски, на руските царе Николай II и Александър II Освободител, на престолонаследника Алексей Николаевич. Парите са внесени в БНБ и са купени облигации от Софийския градски заем от 1906 г.
През 1910 г. Г. Ив. Ц.-Килчик посещава отново България и дарява 50 хил. лв. за стипендии във висши учебни заведения: 1 за историко-филологически науки на името на цар Николай II; 1 за агрономство на името на престолонаследника Алексей Николаевич; 1 за декоративно изкуство на името на княз Борис Търновски; 1 за физико-математически науки на името на цар Фердинанд. Стипендиите се дават на българи, православни, бедни и талантливи ученици и студенти. “От възпитаниците на моя фонд не искам никакво задължение – пише Г. Ив. Ц.-Килчик до министъра на МНП – но им изказвам едно задушевно желание: да обичат отечеството си България, да милеят за него и живеят в него”. Той дарява 10 хил. лв. на Клементинската болница. Печатът ласкаво се отзовава за благотворителните му дела. Г. Ив. Ц.-Килчик е приет от царя, царица Елеонора, министър Н. Мушанов, общественици.
Липсват сведения за точната дата на учредяването на фонда, но той се управлява правилно. През 1922 г. основният капитал е 99 700 лв., през 1930 г. нараства на 189 423 лв., към 1939 г. – 472 800 лв., 1944 г. – 545 хил. лв. През 1912 г. се дават първите стипендии: на Стана Дончева – Физико-математически факултет в СУ, и на Елена Шаханова – Историко-филологически факултет в СУ. Годишно се дават 3–5 стипендии на ученици, които варират между 40–75 лв. месечно, и 1–2 стипендии за висше образование в размер 800–1200 лв. Стипендианти са: Ганчо Папанчев и Йордан Саваджиев – Първа софийска мъжка гимназия, В. Николова – Първа софийска девическа гимназия, Наню Ралчев – Мъжка гимназия в Карлово, Тодор Фонев – Мъжка гимназия в Кюстендил, Д. Ив. Милчин – Мъжка гимназия в Ихтиман, Ив. Лечев – Мъжка гимназия в Пловдив, и др.
Вероятно от 1916 до 1932 г. средствата за висше образование са оставени за капитализиране, тъй като не се дават стипендии. През 1933 г. се сливат с тези за средните училища. След тази дата се увеличава броят на стипендиантите. Стипендии получават М. Д. Добровска, Александър Л. Йончев, Константина Богданова, Хр. Ив. Даскалов, Ганка Боюклиева и др. През 1945 г. стипендиите са само две – за ученик от Перник и ученичка от Трета софийска девическа гимназия. През 1947 г. няма стипендианти. Купени са облигации от Заема на свободата. Към 1 ян. 1947 г. капиталът на фонда възлиза на 780 хил. лв. (облигации и текуща сметка) и се закрива с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 601, л. 13, 78; оп. 4, а.е. 394; Уч. пр., г. XII, 1907, кн. 10, 1096–1099; Йорданов, В. Дарители…, 214–219; Пашев, Г. Златна книга…, 217–224. (B. Hиколова)