Дарител е ГЕОРГИ ЙОСИФОВ САРОНОВ (2 февр. 1859 – септ. 1931 ) – висш държавен чиновник. Роден в Цариград, където завършва френски колеж. След Освобождението (1878) става чиновник в Източна Румелия. От 1885 г. работи в отдела за чуждестранна кореспонденция, а по-късно – при делегата по българските държавни заеми. През 1915 г. е уволнен, а след I световна война е възстановен на заеманата длъжност. Умира в София.
В завещанието си от 1 септ. 1931 г. Г. Й. Саронов изразява своето желание да се образува фонд при МНП на негово име. Капиталът да бъде неприкосновен, а лихвите да се използват ежегодно за възпитаниците на Държавния институт за слепи. Създаден още през 1905 г., Институтът осигурява пълно прогимназиално образование, пансион и работилници на бул. “Коньовица” № 41 и има задача да възпитава, обучава и учи на занаят слепи. За капитал на фонда да послужат ценни книжа (БДЗ – 1904, 1907, 1921 г., Пловдивският градски заем 1906 г.), парични средства във Франко-Белгийската и Балканската банка в София и 10 облигации турски лозове (1870). Всички ценни книжа и пари да се прехвърлят и съхранят в БНБ. Неофициално капиталът се изчислява на над 1 млн. лв.
За изпълнител на завещанието е определен Иван Христов Владимиров, бивш учител и директор на Трета мъжка гимназия “Гладстон”, София. Със заповед на министъра на МНП от 30 септ. 1931 г. се учредява фонд “Георги Йосифов Саронов”. Управлява се от МНП и влиза в обединения фонд “Завещатели и дарители”. За правилното управление на фонда е приет правилник. Според него помощи имат право да получават онези даровити слепи ученици, които са завършили пълния учебен курс с успех най-малко много добър и продължават да се обучават в по-висши или специални училища, за развитието им в професията и за лекуването им. Приходите на фонда се разпределят от Съвета на учителите при Държавния институт и представители на Дружеството на слепите. За целта учениците трябва да представят молби и документи за материалното си състояние. Окончателният списък се утвърждава от МНП.
През 1933 г. председателят на Дружеството на слепите Ст. Ненков настоява пред МНП част от приходите на капитала да се използват за уреждане на летовище за слепи. Министерството обаче стриктно изпълнява клаузите на завещанието и отхвърля искането.
Към 1 ян. 1939 г. капиталът на фонда възлиза на 1,437 млн. лв., към 1 ян. 1942 г. – 1,465 млн. лв., към 1 ян. 1948 г. – 1,460 млн. лв. Приходите са между 100 и 110 хил. лв. годишно, използвани съгласно волята на дарителя.
От 1932 до 1934 г. помощите се дават под форма на инструменти, стоки, материали, необходими за производствената дейност на възпитаниците. На практика това често предизвиква недоразумения и неприятности. Ето защо по предложение на Института от 1935 г. наградите се дават в пари. През с.г. са дадени помощи на 21 души на стойност 55 500 лв.
Грижите за последния дом на благодетеля са не само задължение, а и израз на благодарност. През 1936 г. МФ разрешава на МНП да изразходва сумата 27 хил. лв. от текущата сметка на фонда, за да се направят ограда и каменни плочи около гроба на дарителя. На 5 юни 1937 г. официално се открива бюст-паметник в софийските католически гробища (Орландовци). Скулптор на композицията е Янко Павлов.
Ежегодно в рамките на приходите на фонда се раздава сумата 100 хил. лв., разпределена между 50–70 ученици. Наградите са от 1000 до 3500 лв. Отчетността е прецизна. Ведомостта, подписана от наградените ученици, заедно с протокола на учителския съвет и други оправдателни документи се представят в бюджетно-контролния отдел на МНП до края на отчетната година. Помощите на учениците продължават да се отпускат до 1947 г. (вкл.) в размер на 100 хил. лв.
Фондът е закрит през 1948 г., когато средствата от фонд “Завещатели и дарители” при МНП се вливат в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 161; оп. 7, а.е. 69, л. 1–248; Дн. на XXV OHC, III р.с., 1942, с. 6; Съдба, г. V, 1933/1934, № 1, 16–19; № 4, с. 31. (B. Hиколова)