Дарител е ДИМИТЪР СЛАВОВ ЗАГОРОВ (1863 – 16 ян. 1926) – юрист, финансист, общественик. Роден в Стара Загора. Завършва гимназията в Николаев (Русия); право и финанси в Ганд (Белгия). След като се завръща в България, е избран за Видински окръжен управител. Дълги години работи като главен ревизор в МВР. Депутат в V ВНС (1912). Основател и директор на БСБ. Има големи заслуги за създаването на държавната администрация в България. Умира в София.
През 1926 г. завещава на БАН 100 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Изпълнител на завещанието е синът му д-р Славчо Загоров, който на 17 дек. 1928 г. внася сумата в БСБ на сметката на Академията.
Волята на дарителя е от лихвите на фонда да се дава ежегодно награда за най-доброто съчинение по стопански и финансови въпроси. Награждаването на авторите да става от комисия от Философско-обществения клон на БАН в състав: д-р Нейчо Иванов, Боян Анастасов и Владимир Атанасов.
Фондът е образуван през 1928 г. и се управлява от УС на БАН.
През 1930 г. (от лихвите на фонда за 1928 и 1929 г.) са наградени д-р Г. Тошев за труда му “Валута и валутна политика” и Ст. Чолаков за “Финансово състояние на селските общини”. През 1931 г. д-р А. Чакалов получава премия от 3 хил. лв. за “Националният доход на България за 1924–1925 г.”, но преотстъпва наградата си на Ст. Урумов. Цялата лихва за 1933 и 1934 г. получава В. H. Долински за трудовете: “Организация на българското земеделско стопанство” и “Аграрна политика”. През 1935–1936 г. в БАН не постъпват за награждаване трудове със стопанско-финансова тематика. През 1937 г. е награден Хр. Мъдров (3 хил. лв.) за труда му “Бялата плевенска овца”; през 1939 г. – Д. Мустакова (4 хил. лв.) за труда ѝ “Чекът като вътрешно и международно платежно средство”; през 1946 г. – Д. Лучански (10 хил. лв.) за труда му “Правни основания за задължаване на отчетниците”.
Към 31 дек. 1933 г. капиталът на фонда нараства на 107 070 лв., към 1 ян. 1946 г. – на 158 945 лв., към 1 ян. 1947 г. – на 168 339 лв. и е включен към фонд “Академия”. Последните сведения за фонда са от 1 ян. 1951 г., когато фондът възлиза на 183 840 лв.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1125, л. 1–204; а.е. 1126, л. 1–180; ЛБАН за 1927–1928. № 11. C., 1929, 117–118; Книга за дарителите на БАН…, 197–200. (Ц. Величкова)