Дарител е ЛАЗАР СТОЯНОВ ВАНКОВ (20 март 1867 – 23 август 1923) – геолог и палеонтолог, дописен (1898) и действителен член на БАН (1900). Роден в Габрово. Завършва Пшибрамското минно училище в Чехия (1887–1888) и естествени науки в Загребския университет (1888–1892). Работи като помощник-геолог в МТЗ (1893–1897). Д-р на Загребския университет (1894), професор по геология и палеонтология във Физико-математическия факултет на СУ (1911–1923). Проучва рудни и въглищни находища, термални и минерални извори в България. По време на I световна война (1914–1918) прави геоложки изследвания в Моравско, Неврокопско, Серско и Драмско. Автор е на геоложки карти и на около 20 печатни труда по геология. Умира в Мюнхен.
Д-р Л. Ванков завещава на БАН 50 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Волята на дарителя е на всеки пет години лихвите да се дават за геоложки проучвания в България. На 29 окт. 1923 г. брат му Д. Ванков, в качеството си на изпълнител на завещанието, изпраща на БАН 52 300 лв. – завещаната сума и лихвата от нея. УС на БАН приема дарението и основава фонд.
УС на БАН обявява конкурс за отпускане на средства, но поради липсата на кандидати фондът е оставен за капитализиране. През 1947 г. награда от фонд “Д-р Лазар Ванков” получава П. Бакалов. Към 31 дек. 1933 г. капиталът на фонда нараства на 79 098 лв., към 1 ян. 1939 г. – 119 978 лв. През 1947 г. фондът възлиза на 167 791 лв. и става част от фонд “Академия”.
Последните сведения са от 1 ян. 1951 г., когато фондът има в наличност сумата 168 020 лв.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 112, л. 1–5; ф. 1, оп. 1а, а.е. 505, л. 131 ; ЛБАН за 1921–1922. № 6. С., 1924, 130–137; Книга за дарителите на БАН…, 139–143; 100 години БАН…, с. 106; ЕБ. Т. 1, с. 581. (Ц. Величкова )