Дарител е ЕВГЕНИЯ Д-Р ГРУЮ ГРУЕВА (неизв. – 1 май 1938) – домакиня. Умира в Пловдив.
На 5 март 1938 г. Е. Груева завещава недвижимите имоти, които притежава наполовина със Салчо И. Груев (брат на съпруга ѝ, син на Йоаким Груев), за създаване на фонд при МНП на нейно име и на името на покойния ѝ съпруг д-р Грую Груев. Приходите от недвижимите имоти или лихвите от сумата, получена при тяхната продажба, остават за ползване на Салчо Груев, докато е жив, а след това – за издръжка на бедни и способни ученици и ученички от пловдивските Мъжка и Девическа гимназия. Продажбата на недвижимите имоти трябва да стане доброволно и по взаимно съгласие от страна на С. Груев и на изпълнителите на нейното завещание, за каквито са определени кметът на Пловдив и директорите на Мъжката и Девическата гимназия.
Дарени са следните недвижими имоти: половината част от къща в центъра на Пловдив до общинската управа на ул. “Княз Фердинанд” – постройка 301 кв. м и дворно място около 3 хил. кв. м; половината част от дворно място на ул. “Радецки” – 300 кв. м; половината част от място на ул. “Филип Македонски” – 480 кв. м; 47 дка в Пловдивско (в землищата на селата Златитрап, Красново, Фердинандово (дн. Първенец); място във Варна.
Общината в Пловдив отчуждава за улица около 960 кв. м място на ул. “Съгласие” и “Г. Кръстевич”, за което през 1939 г. са изплатени 10 616 лв. Тази сума, внесена в БНБ, служи за капитал на фонда, създаден със заповед на МНП от 23 декември 1939 г. Към основните средства следва да се прибавят и парите, които биха постъпили в бъдеще съгласно завещанието. Към 1 ян. 1942 г. капиталът е 19 200 лв., а към 1 ян. 1943 г. възлиза на 20 100 лв.
Няколкократно в периода 1938–1944 г. С. Груев се опитва да продаде по “доброволно съгласие” различни имоти, но среща съпротивата на изпълнителите на завещанието и на експертите на МНП, преценили сделките като неизгодни, което би увредило интересите на фонда. През 1940 г. МНП назначава специална комисия, която оценява недвижимите имоти на 3 200 460 лв. и препоръчва да се продават само празните места, но не и застроените, чиято цена се качва.
На 19 юли 1944 г. С. И. ГРУЕВ умира, като оставя завещание за образуване на няколко фонда след продажбата на имотите: фонд “Салчо Йоаким Груев” (80 хил. лв.) към храм “Св. Богородица” в Пловдив под надзора на Пловдивската православна митрополия за поддържане и служба по гробовете на покойниците; фонд “Салчо Йоаким Груев” (150 хил. лв.) при първоначално у-ще “Йоаким Груев” в Пловдив, от чиито лихви всяка година за празниците да се купуват и раздават дрехи на бедни деца от това училище; фонд “Йоаким Груев” (280 хил. лв.) при БАН, от чиито лихви да се дава по избор “парична награда на възпитани и трудолюбиви ученици или младежи, които са проявили в живота си добродетели чрез извършени дела”; фонд “Салчо Йоаким Груев” (100 хил. лв.) при Македонския научен институт в София, от чиито лихви да се дават парични награди за писмени трудове за Македония; фонд “Салчо Йоаким Груев” (50 хил. лв.) за осигуряване образованието на кръщелника му Стефан д-р Петър Проданов; фонд “Мария и Йоаким Груеви” (1,5 млн. лв.) при Пловдивската градска община и Пловдивската православна митрополия, от чиито лихви да се открие и издържа в Пловдив дневен детски дом за малки деца от предучилищна възраст на бедни пловдивски граждани; фонд “Салчо Йоаким Груев” (80 хил. лв.) при Пловдивската библиотека и музей – след като сумата се удвои, лихвите да се използват всяка година за купуване на книги по литература, право и медицина на френски и немски език.
През 1947 г. изпълнителите на завещанията на С. Груев и на Е. Груева се опитват да се договорят за продажба на имотите на ул. “Княз Фердинанд”, за които имат сериозен купувач в лицето на Медицинския факултет на Пловдивския държавен университет. Сградата се ползва в този момент за пансион за ученички. Учителският съвет на Първа девическа гимназия “Йорданка Чанкова” в Пловдив решава на 26 дек. 1947 г. да помоли МНП да изкупи частта на С. Груев или да направи постъпки за отчуждаването ѝ по Закона за отчуждаване на недвижими имоти за обществена полза.
Фондът е ликвидиран през 1948 г., когато средствата от фонд “Завещатели и дарители” при МНП се вливат в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 89, л. 79; оп. 4, а.е. 181, л. 1–134; ДА–Пловдив, ф. 92 к, оп. 1, а.е. 108, л. 117. (М. Тодоракова)