Дарители са ВАСИЛ ЦОЧЕВ ГЕНКОВ (14 окт. 1872 – 30 март 1944) – лекар, общественик, и съпругата му НЕВЕНА Г. Д-Р ГЕНКОВА, по баща СОФТОВА (15 ян. 1881, Карлово – неизв.) – домакиня. В. Генков е роден в Карлово. Учи в родния си град и в Русе. Учител в Карловското четирикласно училище (1891–1892). По-късно завършва медицина в Монпелие, Франция (1897); полкови лекар в V конен полк в Добрич, а от 1899 г. преминава на гражданска служба – околийски и болничен лекар в Добрич. От 1900 г. работи като градски лекар в родния си град. Председател на Ученолюбивото д-во “Васил Левски” в Карлово, след това на комитета “Васил Левски”.
На 13 февр. 1924 г. умира 12-годишната дъщеря на дарителите Еленка, ученичка в III клас на Карловската смесена народна прогимназия. С писмо от същата дата д-р В. и Н. Генкови съобщават на директора на прогимназията желанието си да увековечат нейната памет, за да може “името ѝ винаги да живее между ученичките и учениците в прогимназията и да служи за образец на трудолюбие и ревност към просветата”. За целта подаряват 30 хил. лв. в акции от Карловското анонимно д-во “Стара планина”. Сумата е предназначена за образуване на фонд към МНП на името на “Еленка д-р В. Генкова”. Лихвите да се използват за издръжка на една или няколко бедни ученички в Карловската прогимназия, “отлични във всяко отношение, посочени от учителския съвет”. Съгласно волята на дарителите фондът е учреден със заповед от 27 февр. 1924 г. на министъра на народната просвета. Акциите са внесени в БНБ.
Ползването на фонда започва от 1931 г., когато се отпускат 200 лв. месечна стипендия на една ученичка от първи клас.
През 1929 г. поради загуби на д-во “Стара планина” стойността на акциите е намалена. Към окт. 1930 г. фондът разполага в ценни документи – акции от д-во “Стара планина” – 15 хил. лв.; на текуща сметка – 8498 лв. На следващата година стойността на акциите отново е намалена. През 1932 г. и 1933 г. Карловската ТБ, бивше АД “Стара планина”, вече не изплаща дивиденти и иска чрез съда доброволна ликвидация. МНП предприема стъпки да защити интересите на фонда и решава да закупи за наличната сума държавни ценни книжа, за да увеличи годишните лихви, които да се капитализират, докато нараснат в размер, достатъчен за издръжка поне на една бедна ученичка. Към 1 ян. 1942 г. капиталът възлиза на 24 100 лв., осигуряващ лихва от 1200 лв. Към 1 ян. 1948 г. фондът разполага с 31 хил. лв. и е ликвидиран с.г. със сливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП с държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 89, л. 3, 42, 58, 80 и др.; оп. 4, а.е. 187, л. 1–32; Дн. на XXV ОНС, III р.с., 1942, с. 7. (М. Тодоракова)