Дарители са ДОНА ИВАНОВА КАРАНДЖУЛОВА (неизв.) и синът ѝ АНТОН ИВАНОВ КАРАНДЖУЛОВ (неизв.) – секретар на българската легация в Рим.
Те учредяват фонд в памет на съпруга и бащата Иван Конев Каранджулов (1856 –
5 май 1930) – юрист. Роден в Прилеп. Учи в Прилеп и Битоля и учителства в родния си град (1872–1874). Завършва Роберт колеж в Цариград (1879) и право в Екс ан Прованс, Франция (1889). Главен прокурор на Върховния касационен съд. Изпълнява дипломатически мисии. Дългогодишен председател на Съюза на македонските братства в България (1918–1922) и на Македонския национален комитет (1921). Сътрудник на в. “Зорница”. Един от основателите на Македонската народна банка. Народен представител (1923–1930). Умира в София.
На 22 юли 1930 г. Д. и Ан. Каранджулови правят дарение от 100 хил. лв. на Министерството на правосъдието за основаването на фонд “Иван К. Каранджулов”. Фондът е основан през 1930 г. и се управлява от Министерството на правосъдието. Уставът му е приет на 24 юли 1930 г.
Волята на дарителите е от лихвите на фонда да се награждава ежегодно най-доброто съчинение по българско и международно право. Министерството на правосъдието не успява да изпълни волята на дарителите и на 19 март 1937 г. по тяхно настояване фондът е прехвърлен към БАН, а средствата са вложени в Македонската народна банка. През същата година УС на БАН приема дарението и образува фонд “Иван К. Каранджулов” при БАН, като волята на дарителите остава непроменена.
През 1942 г. с лихвите от фонда е награден Г. Коспартов за труда му “Международното частно право в правната систематика” (3 хил. лв.). През 1943 г. премията получава д-р М. Марков (6 хил. лв.) за “Съдебномедицински разбор и телесните повреди по нашия наказателен закон”. През 1946 г., въз основа на положителния доклад на юриста Ив. Алтънов, за труда “Обединените народи” е награден Г. Боршуков (8 хил. лв.).
За награда от фонда кандидатстват: д-р Ив. Сливенски с труда си “Българско екстрадиционно право” (1938); Ан. Николов с “Ревизията в международното публично право” (1939); Д. Райнов с “Човечеството и универсалност на правото” (1946). Трудовете не са наградени, защото не отговарят на условията на фонда.
Към 31 дек. 1934 г. капиталът на фонда е 136 550 лв., към 1 ян. 1938 г. –
153 790 лв., към 1 ян. 1946 г. – 202 724 лв. През 1947 г. фондът има капитал
206 780 лв. и става част от фонд “Академия”. Последните сведения за движението на капиталите са от 1 ян. 1951 г., когато възлизат на 226 581 лв.
Други данни за фонда не са открити.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 1 а, а.е. 505, л. 131, 249, 335; оп. 2, а.е. 1139, л. 1–53; ЦДА, ф. 242 к. оп. 2, а.е. 1515, л. 1–13; Книга за дарителите БАН…, 334–344; БВИ, с. 318. (Ц. Величкова)