Дарител е ИВАН НИКОЛОВ КОВАЧЕВ* (неизв.) – банкер. Член на АД “Гирдап” – първата кредитна банка след Освобождението, а от 28 април 1913 г. – член на УС на банката. През 1918 г. е главен директор на централата на банка “Гирдап” и на нейното дъщерно предприятие – Българска Македонска банка (ликвидирана 1922 г.).
По повод смъртта на проф. Константин Иречек (24 юли 1854 – 10 юни 1918 г.) и в знак на почит към големия чешки историк, автор на първата българска научна история, деец на просветното и културното издигане на следосвобожденска България, на 2 май 1918 г. Ив. Ковачев дарява на БАН 100 хил. лв. Средствата са депозирани в банка “Гирдап”. Волята му е УС на БАН да оползотвори 50 хил. лв. от тази сума за закупуването на архива и библиотеката на проф. К. Иречек. С останалата сума (50 хил. лв.) да се образува фонд при Академията, който да носи името на дарителя, а от лихвите му да се издават трудове по история, етнография и бита на българите.
В отговор на поднесените от УС на БАН благодарствени слова, Ив. Ковачев подчертава, че е необходимо “по-заможните български граждани да се проникнат от съзнанието, че хората на науката ще могат да изпълнят своя дълг към отечеството само когато бъдат щедро подпомагани от тях”.
Фонд “Иван Ковачев” е учреден през 1918 г. На 16 ноем. 1920 г. чрез банка “Гирдап” УС на БАН превежда чек за 2097 крони на Виенската банка за откупуването архива на К. Иречек. През 1922 г. архивът пристига в София и по-късно става част от документалния масив на Научния архив на БАН.
През 1919, 1920 и 1921 г. лихвите на фонда, съответно в размер на 5454, 5837 и 5586 лв. са оставени на капитализиране и към юни 1924 г. основният капитал нараства на 70 хил. лв., а към 31 дек. 1932 г. – на 102 321 лв. От 1925 г. банка “Гирдап” престава да съществува и фондът няма приходи от лихви. На 17 юни 1924 г. секретарят на БАН моли с писмо Ив. Ковачев постъпилите до този момент лихви да бъдат използвани за издаване архива на К. Иречек, но няма сведения за отговора. В последното сведение за фондовете на Академията от 1 ян. 1951 г. фонд “Иван Ковачев” не фигурира. Вероятно е изразходван по предназначение.
През 1953 г. излизат от печат документите, отнасящи се за обществено-политическата и културната история на България от 1871 до 1914 г., съхранявани в архива на К. Иречек (том 1). Съставител е Петър Д. Миятев.
◊ ◊ ◊
ИВ. Н. КОВАЧЕВ е един от щедрите дарители на Русе. През 1918 г. Общинският съвет го моли за финансова помощ, за да може върху положените вече основи на Девическото училище да се построят пансион и професионално училище. В отговор на молбата Ив. Ковачев дава 1 млн. лв. за Девическата гимназия с условие тя да носи неговото име. Няма данни как са използвани средствата.
В трудните следвоенни години Ив. Ковачев откликва на нуждите на най-бедните. През 1918 г. той дава 5 хил. лв. за бедни войнишки семейства в Русе, 2 хил. лв. в помощ на бедни ученици и 1500 лв. за войнишки семейства в с. Гагапя, Русенско.**
През март 1920 г. той обещава на читалищното настоятелство при построяването на сграда на ч-ще “Св. Георги” да даде 50 хил. лв. Вероятно Ив. Ковачев е изпълнил обещанието си, защото сумата за строеж бързо нараства.
НазадДА–Русе, ф. 4 к, on. 1, а.е. 48. л. 69; ф. 117 к, оп. 3, а.е. 2, л. 212; ф. 609 к, on. 1, а.е. 4, л. 60–61; Мир, № 5374,15 март 1918; НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 415, л. 45–50; а.е. 1146, л. 1–11; а.е. 1103, л. 70; Мир, № 5418, 7 май 1918; ЛБАН, 1918–1920, С., 1922; ЕБ. T. 2, с. 105; Антова, Е. И миналото вълнува. 125 г. гимназия “Баба Тонка” – Русе. С., 1989, с. 112. (Ц. Величкова, В. Николова)