Дарител е ИВАН СТОИМЕНОВ ЧАПРАШИКОВ (1858* – 28 апр. 1908) – търговец. Роден в Горна Джумая** (дн. Благоевград), където получава образованието си. Отдава се на търговска дейност и след Освобождението (1878) се установява да живее в Дупница. Създава големи търговски предприятия и успява да забогатее. Търгува с тютюни, кожи, снабдява Двореца с хранителни продукти, занимава се с лихварство. Натрупва значително състояние – притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове. Образува първото в града акционерно д-во “Постоянство” (1896). Включва се в обществения и политическия живот. Неколкократно е избиран за общински съветник в Дупница (1901–1908). Народен представител в IV ВНС (1893). Един от основателите на местната организация на Демократическата партия, подпомага националноосвободителното движение на българите в Македония. Умира в Дупница.
Отзивчив към нуждите на ближните си, в своето завещание от 11 апр. 1908 г. той оставя значителни суми за благотворителни цели. За безплатните ученически трапезарии и за ч-ще “Напредък” в Дупница са определени по 15 хил. лв. По 5 хил. лв. оставя на училищата в Дупница и Горна Джумая за даване на награда на най-добрите ученици. Дарителят задължава наследника си Крум Чапрашиков (племенник) да отделя ежегодно по 500 лв. за подпомагане на бедни ученици с дрехи и учебни помагала. Съгласно пункт 3 от завещанието, предоставя 5 хил. лв. на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд на негово име. След като сумата нарасне на 20 хил. лв., могат да се раздават ежегодни награди за българско съчинение, посветено на търговията и индустрията, или за изобретение, направено от българин.
Опитът на роднините да оспорят завещанието отлага изпълнението на волята на дарителя. Делото, заведено от съпругата и сестрите му, е прекратено на 18 юни 1925 г. В изпълнение завета на Ив. Чапрашиков, универсалният му наследник предоставя за строежа на читалищната сграда в Дупница 9 хил. лв. (1914). Не е известно дали останалите суми по завещанието са преведени. Софийската търговско-индустриална камара прави многобройни опити да получи дарението. По нейни изчисления към 1 ян. 1927 г. сумата би трябвало да възлиза на над 500 хил. лв. На 15 дек. 1928 г. Крум Чапрашиков превежда на камарата 200 хил. лв. По решение на бюрото ѝ от 29 дек. с.г. с тази сума е образуван фонд “Иван Чапрашиков”. Капиталът му се съхранява на срочен влог в БЦКБ и на 1 ян. 1933 г. нараства на 282 005 лв., на 1 ян. 1940 г. – на 427 200 лв., на 1 ян. 1946 г. – на
623 564 лв. През 1939 г. е дадена награда в размер на 20 хил. лв. на Щилян Маринов за конструирането на редосеялка “Щилма”. През 1940 г. са наградени Надежда и Любен Тодорови за направата на шахтова печка за отопление. Няма данни за премиране на други изобретения или на съчинения по стопански проблеми. Фондът се управлява от бюрото на Софийската търговско-индустриална камара по специален правилник (от 16 февр. 1934). След 1944 г. фондът преминава към Софийската областна стопанска камара.
Фондът е ликвидиран през 1948 г. със закриването на областните стопански камари.
НазадДА–София, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 186, 187; ф. 64 к, оп. 1, а.е. 54, л. 25; ДВ, № 13, 19 ян. 1948; Пашев, Г. Златна книга…, 298–299; Читалище “Напредък” Дупница. Възпоменателен сборник. С., 1937, с. 78; Меджидиев, А. История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнините му от XIV век до 1912–1963 г., С., 1969, с. 137, 412. (И. Шипчанов, Р. Стоянова)