Дарител е ВАРЛААМ, епископ ЛЕВКИЙСКИ (светско име Величко Константинов) (2 апр. 1851 – 30 май 1937) – висш духовник. Роден в с. Самоводене, Търновско. Приема монашески сан през 1886 г. в Преображенския манастир. Завършва семинария в Букурещ през 1895 г. Учи в Духовната академия в С. Петербург и в Богословския факултет в Букурещ (1895–1899). Протосингел на Търновската митрополия (1899–1908). Служи като протосингел и викарий на Софийската митрополия. Умира в София.
В писмо до Св. синод от дек. 1933 г. епископ Варлаам споделя грижата си за силата на църквата и своето желание да я подпомогне материално. Дарението му възлиза на 100 хил. лв. По решение на Св. синод от 30 дек. 1933 г. с този капитал се образува фонд, носещ името на дарителя. Управлява се от Св. синод. Епископ Варлаам не определя как да се употребят средствата. Съобразявайки се с дейността на дарителя и духа на желанието му, Св. синод решава от фонда да се отпускат стипендии за следване в Софийската духовна семинария.
През 1926 г. епископ Варлаам дарява на Женското монашеско братство “Бял кръст” ливада от 2000 кв. м в с. Бояна, Софийско (дн. квартал на София). През 1933 г. Св. синод взема решение недвижимият имот да бъде продаден и получените средства да се преведат по сметка на фонда. В резултат на това капиталът нараства и към 1 ян. 1939 г. възлиза на 131 370 лв., към 1 ян. 1945 г. – на 141 917 лв. От 1939 г. от фонда се отпуска по една стипендия за студент в Софийската семинария на стойност ок. 4 хил. лв. Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1945 г.
НазадЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 50, л. 585; а.е. 53, л. 129–134, 804; а.е. 61, л. 384–395; Екзарх Йосиф I в спомени…, с. 550. (Р. Стоянова)