Енциклопедия Дарителството

“ЛУИЗА И ДИМИТЪР СТАНИШЕВИ”

“ЛУИЗА И ДИМИТЪР СТАНИШЕВИ”

Дарители са ЛУИЗА СТАНИШЕВА И ДИМИТЪР СТАНИШЕВ.
ЛУИЗА [ФЕРДИНАНД МАРЧИК] СТАНИШЕВА (неизв.) – общественичка. Родена в Грац, Австрия. През Балканските войни (1912–1913) и по време на Първата световна война (1914–1918) работи като медицинска сестра и преводачка в болницата на Австрийската мисия в София. Председателка на Дамския комитет за прехраната на гр. Галичник.
ДИМИТЪР МИНОВ СТАНИШЕВ (9 март 1861 – 26 септ. 1935) – чиновник. Роден в гр. Галичник, Македония. Учи в родния си град. Възпитаван от чичо си – българския митрополит Партений Нишавски. Участва в Сръбско-българската война (1885). Работи като чиновник в МОСПС. През Първата световна война е председател на спомагателния комитет за прехраната на гр. Галичник и околията. След войната е почетен председател на Галичко-Риканското братство в София. Умира в София.
Дълбоко причастни към съдбата на Македония, получили вестта за освобождението на гр. Галичник, през ноем. 1915 г. семейство Станишеви дарява на градската община своята триетажна къща, намираща се в София. Тъй като след Първата световна война Галичник остава в пределите на Югославия и не може да ползва дарението, с нотариален акт от 11 ноем. 1920 г. при Софийския окръжен съд Станишеви даряват къщата си на МНП. Актът за дарение се оказва незаконосъобразен и след дълга преписка едва на 18 февр. 1931 г. XXII ОНС гласува закон за приемане дарението на Луиза и Димитър Станишеви в полза на държавата. Като неин представител, МНП става собственик на триетажната къща, застроена върху 262 кв. м, и празно място от 40 кв. м, намиращи се в квадрата между ул. “Братя Миладинови” № 27, ул. “Пиротска” и бул. “Драгоман”. Дарителите запазват правото си да живеят в къщата до края на живота си и да ползват 90 % от наемите. След смъртта им от доходите на подарената къща се образува фонд при МНП, от който да се отпускат стипендии на бедни ученици и студенти от гр. Галичник или от Македония и Западните покрайнини (Царибродско, Трънско и Босилеградско). Стипендиите да се отпускат съгласно условията на конкурса на МНП за учение в занаятчийски училища и висши училища в България и чужбина. Изборът на стипендианти става от Министерството със съдействието на трима души от Галичко-Риканското братство в София. Раздаването на стипендиите да започва от момента, в който приходите на къщата образуват капитал от 300 хил. лв.
През 1936 г. сградата е оценена на 3,5 млн. лв. Наематели на къщата последователно са ББК – клон Ючбунар, Френско-българската търговска банка, лекарски кабинети, магазини, наемите от които позволяват да се натрупат необходимите средства.
Независимо от формалностите по узаконяването на фонда, по настояване на Д. Станишев още през 1925 г. са отпуснати 3 стипендии на бедни ученички, чийто произход е свързан с Галичка околия. През следващите години стипендианти на фонда са: Израил Алексиев – студент по медицина в СУ, Любомир Д. Арсов и Георги Деспотов Панов – от Средното техническо училище в София.
През ноем. 1932 г. Д. Станишев дарява 15 хил. лв. на Посмъртната каса на ветераните инвалиди.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 478, л. 48; Независима Македония, № 15, 26 юни 1925; ДВ, № 282, 20 март 1931; Илюстрация Илинден, 1932, № 2; 1936, № 8.
(В. Николова)

Тагове

Назад