Дарител е КОЗМА, митрополит ДЕБЪРСКИ (светско име Константин) (ок. 1835 – 24 ян. 1916*) – висш духовник, деец на църковнонационалното движение. Роден в с. Орланци, Кичевско. Останал сирак на четири години, е отгледан от чичо си йеромонах Теодосий, игумен на Кичевския манастир “Пречиста”. Получава добро образование в Крушево, Велес, Битоля и Скопие. Завършил обучението си, се връща в манастира и приема монашески сан под името Козма Пречистански. След смъртта на архимандрит Теодосий (1873) става игумен на манастира “Пречиста” и повежда открита борба с тамошния гръцки владика. За тази дейност е изпратен на заточение в Света гора, откъдето успява да избяга през 1876 г. След Освобождението управлява Пловдивската епархия (1878–1881). Председател последователно на българските общини в Солун, Дебър и Битоля (1881–1897). Води борба за присъединяване на Дебърската епархия към Българската екзархия. През 1897 г. е издействан берат за митрополит на епархията и за такъв е избран Козма Пречистански. Остава на своя пост до 1913 г., когато е изгонен от сръбските власти. В началото на Първата световна война, въпреки напредналата възраст и недоброто си здравословно състояние, митрополит Козма се завръща в епархията си. Умира в Кичево и е погребан от населението с почести.
В завещанието си, отворено на 7 окт. 1916 г., оставя за църквата голяма сума в злато. Дарителят не поставя никакви условия, а дава право на Св. синод да се разпорежда по свое усмотрение с дарението. На заседание на Св. синод от 28 ян. 1922 г. е взето решение златото да се обмени и с получените средства да се закупят ценни книжа. Образува се благотворителен фонд, носещ името на митрополит Козма и управляван от Св. синод. Към 1 ян. 1927 г. капиталът на фонда заедно с лихвите възлиза на 170 077 лв., към 1 ян. 1931 г. – на 286 976 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 437 934 лв., към 1 ян. 1945 г. – на 505 273 лв.
Съобразявайки се с дейността на митрополит Козма в подкрепа на българския национален дух в македонските епархии, Св. синод решава годишните приходи да се използват за подпомагане на духовното образование. Първите стипендии се отпускат през 1926 г. (11 хил. лв.). В периода 1934–1946 г. фондът ежегодно предоставя стипендии за следване в Софийската семинария. Средствата са в размер на 12–20 хил. лв. Сред стипендиантите са Христо Бисов, Васил Венедиктов, Михаил Николов, Никола Делчев. През 1948 г. благотворителната дейност на фонда е прекъсната.
НазадНА–БАН, ф. 144 к, оп. 1, а.е. 84, л. 38; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 101, л. 5, 25: а.е. 102, л. 54; а.е. 115, л. 46; ДВ, № 223, 6 окт. 1939; Дебърско-Кичевски митрополит Козма Пречистански. С., 1941, 1–7; Екзарх Йосиф I в спомени…, с. 563.
(P. Cтоянова)