Дарител е МАКСИМ, митрополит СКОПСКИ И ПЛОВДИВСКИ (светско име Марин Пелов) (14 септ. 1850 – 1 март 1938) – висш духовник, деец на националноосвободителното движение. Роден в с. Орешак, Троянско, в бедно семейство. На 7 години става послушник в Троянския манастир. Учи в родното си село, в Ловеч, Сопот и Троян, след което става клисар и учител в Троянския манастир (1869–1871). През 1870 г. е ръкоположен за дякон. Учителства в Клисура. Включва се в революционното движение като член на комитетите на Вътрешната революционна организация в Троян и Клисура, поддържа връзки с В. Левски. По време на Априлското въстание (1876) е в Пловдив, където събира и изпраща на Българската екзархия сведения за извършените жестокости. Извикан в Цариград от екзарх Антим I, той е включен в тайния комитет при Екзархията, който събира данни за потушаването на въстанието и ги изпраща на европейските вестници, изработва статистика за населението в българските земи, представена на Цариградската конференция. Завършва Киевската духовна семинария (1877–1881). Като секретар и протосингел на Екзархията, през 80-те години на 19. век участва активно в организирането на дейността на училищното попечителство. През 1886–1891 г. управлява Старозагорската епархия. На 9 февр. 1892 г. е избран за Скопски митрополит и полага големи грижи за българското учебно и църковно дело. През 1894 г. подава оставка и отива в Цариград като предстоятел на българския храм “Св. Стефан”. Ръководи строежа на новата църква. С дейното му участие се образува благотворителното д-во “Йосиф I”, заело се с построяването на българската болница в Цариград. В периода 1897–1906 г. управлява Ловчанската епархия, където води борба срещу протестантската пропаганда. На 29 ян. 1906 г. е избран за Пловдивски митрополит. Полага грижи за развитието на благотворителността в епархията. Негово дело е организирането на Пловдивския клон на БЧК, прави дарения за бедни ученици и сираци. Член на Св. синод (1913–1928) и негов наместник-председател (1921–1928). Умира в Пловдив.
Митрополит Максим остава верен на идеите, ръководили го през целия му живот. В своето завещание оставя значителни средства за благотворителни цели и за борбата за чистота на православната вяра.
ФОНД № 1 “МИТРОПОЛИТ МАКСИМ”
(при Пловдивската митрополия)
Образува се през 1938 г. съгласно завещанието на митрополит МАКСИМ. Капиталът му възлиза на ок. 100 хил. лв. По волята на дарителя с годишните приходи трябва да се подпомага борбата срещу религиозните пропаганди. Управлява се от Пловдивската митрополия. Към 1 ян. 1944 г. капиталът му нараства на 101 хил. лв. Фондът прави разходи за целите, определени от дарителя.
ФОНД № 2 “МИТРОПОЛИТ МАКСИМ”
(При Пловдивската митрополия)
Учредява се в изпълнение завещанието на митрополит МАКСИМ през 1938 г. Капиталът му възлиза на ок. 50 хил. лв. Целта на дарителя е да подпомогне издръжката на безплатните трапезарии при Пловдивските църкви. Управлява се от Пловдивската митрополия. Към 1 ян. 1944 г. капиталът на фонда възлиза на 51 хил. лв. За трапезариите се отпускат по 300–400 лв. годишно.
По решение на Пловдивския епархийски съвет от 1944 г. двата фонда се сливат с фонд “Пловдивски митрополит Максим” (вж. “Пловдивски митрополит Максим” – фонд). Целта е средствата да се уедрят и да се улесни изпълнението на волята на дарителя.
ФОНД № 3 “МИТРОПОЛИТ МАКСИМ”
(при Троянския манастир)
Образува се съгласно завещанието на митрополит МАКСИМ с капитал от 150 хил. лв. Дарението е за Троянския манастир и фондът е включен в бюджета на фондовете на манастира. През 1938–1941 г. се отпускат по 5–7 хил. лв. за благотворителни цели. Други данни за фонда не са открити.
ФОНД № 4 “МИТРОПОЛИТ МАКСИМ”
(при Троянския манастир)
Прекарал две години (1868–1869) в храма “Св. Иван” на Зелениковец, намиращ се в близост до Троянския манастир, в своето завещание митрополит МАКСИМ предвижда 50 хил. лв. в полза на служещите в него духовни лица. С този основен капитал през 1938 г. се учредява благотворителен фонд. Включен е в бюджета на фондовете на Троянския манастир. В периода 1938–1941 г. ежегодно се отпускат по 1600–2500 лв. за помощи. Други данни за фонда не са открити.
ФОНД № 5 “МИТРОПОЛИТ МАКСИМ”
(при Троянския манастир)
Образува се през 1938 г. съгласно волята на митрополит МАКСИМ с капитал от 10 хил. лв. Управлява се от манастирската управа на Троянския манастир и е предназначен да подпомага издръжката на храма “Св. Никола”, намиращ се в близост до манастира. Други данни за фонда не са открити.
ФОНД № 6 “МИТРОПОЛИТ МАКСИМ”
(при Трета прогимназия и началното училище “Митрополит Максим” в Пловдив)
В края на своя живот (вероятно през 1937 г.) митрополит МАКСИМ предоставя на Трета прогимназия в Пловдив и на началното училище, носещо името му, 60 хил. лв. за образуване на фонд. Желанието му е с приходите да се подпомагат бедни ученици. Съобразявайки се с волята на дарителя, учителският съвет на Трета прогимназия учредява благотворителен фонд. Управлява се от учителския съвет. Средствата са на срочен влог и към 25 юни 1938 г. нарастват на 64 706 лв., към 25 юни 1942 г. – на 69 994 лв., към 25 юни 1947 г. – на 69 068 лв. По решение на учителския съвет, в периода 1937–1947 г. ежегодно се отпускат помощи за бедни ученици. Средствата са от 220 лв. (1937) до 3600 лв. Други данни за фонда не са открити.
Със своето завещание митрополит МАКСИМ оставя 10 хил. лв. на комитета “Васил Левски” в Сопот. Желанието му е с тези средства да се учреди фонд, който да осигури запазването и поддържането на скривалището на В. Левски в Девическия манастир в града. Средствата са преведени от изпълнителите на завещанието, но не е известно дали е образуван фонд. На същия манастир дарителят предоставя 3 хил. лв. за ремонт и поддръжка на църквата.
Митрополит Максим прави дарение и за Пловдивската духовна семинария.
НазадДА–Пловдив, ф. 293 к, оп. 1, а.е. 2, л. 35; а.е. 4, л. 2, 4; а.е. 7, л. 18, 26, 37; а.е. 8, л. 32; а.е. 10, л. 4, 68, 86; ф. 482 к, оп. 1, а.е. 3, л. 13, 31, 43; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 61, л. 274–275, 281–282, 316; а.е. 62, л. 217; а.е. 65, л. 78; Станимиров, Ст. Пловдивски митрополит Максим. С., 1931. (Р. Стоянова)