На 26 май 1922 г. НАСТОЯТЕЛСТВОТО НА КОПРИВЩЕНСКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО Д-ВО “20 АПРИЛ 1876 г.” в София взема решение за образуване при дружеството на фонд за написване и отпечатване историята на Копривщица. Събраната за него сума към 5 май 1928 г. възлиза на 24 998 лв. На 26 май 1929 г. Общото годишно събрание на дружеството приема правилник на фонда, съгласно който неговите средства са предназначени “само за разноски по написването и напечатването на едно научно, изчерпателно и напълно завършено съчинение по миналото, настоящето и бъдещето на Копривщица във всяко отношение”. Той може да финансира и подготовката и издаването на отделни монографии и сборници, както и други инициативи на дружеството, свързани с “материалното и духовното напредване на копривщенци и Копривщица и възстановяване на нейното минало”. За тези цели отпуска на дружеството писмено гарантирани заеми. Управлението на фонда се осъществява от петчленен комитет, съставен от “лица от копривщенско потекло или зетьове на копривщенци”, избрани от Общото годишно събрание на Копривщенското благотворително дружество в София. Членството във фондовия комитет е пожизнено. Трима от членовете следва да са преподаватели в СУ или членове на БАН, а останалите двама също да са с висше образование. Суми от фонда се теглят след предварително съгласие на настоятелството на Копривщенското благотворително дружество в София и срещу подписите на целия фондови комитет. Всяка година проверителният съвет на дружеството преглежда и докладва пред Общото събрание финансовото състояние на фонда.
С оглед на целите и в съответствие с правилника, във фондовия комитет влизат видни учени и просветни дейци от Копривщица – проф. Гавраил Кацаров, Иван Пеев-Плачков, проф. архимандрит Евтимий, Лука Доросиев (до 20 окт. 1932 г., когато умира) и Владимир Тодоров-Хиндалов.
Макар че фондът е създаден при Копривщенското благотворително дружество, през апр. 1934 г. фондовият комитет прави опит да го регистрира като юридическо лице в Софийския окръжен съд. След получен отказ, на 12 дек. 1935 г. учредителите трансформират фонда в самостоятелно сдружение “Фонд за написване и напечатване историята на Копривщица”. Фактически неговата връзка с Копривщенското благотворително дружество се запазва. Но приетият на същата дата устав, възпроизвеждайки текстовете от по-ранния (от 1929) правилник на фонда, декларира неговата самостоятелност. Така формалните пречки са преодолени и на 30 дек. 1935 г. Софийският окръжен съд го регистрира като юридическо лице, а на 26 авг. 1938 г. МВРНЗ утвърждава устава му.
От средствата на фонда през 1937 г. е издаден том II от “Юбилеен сборник. Копривщица. 1837–1937”. По-късно фондът отпуска заем на Копривщенския народен съвет за електрификацията на града, който така и не е погасен.
Сдружението “Фонд за написване и напечатване историята на Копривщица” съществува до 31 ян. 1953 г., когато с решение на Софийския народен съд е прекратено. Всъщност то преустановява дейността си в началото на 40-те години, когато фондовият комитет губи двама от най-изтъкнатите си членове – своя председател проф. архимандрит Евтимий* и Иван Пеев-Плачков**. Това, както и военната обстановка довеждат на практика до неговото саморазпускане.
В крайна сметка голямата и основна задача, за която е учреден фондът – написване и напечатване историята на Копривщица, остава неосъществена.
НазадДА–София, ф. 3 к, оп. 1, а.е. 49, л. 1–11; а.е. 50, л. 1–29; ЦЦА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 1909, л. 1–34; оп. 6, а.е. 132, л. 18–19. (К. Анчова)