Дарител е ИВАН НИКОЛОВ НЕЛЧИНОВ (неизв. – 1944) – учител. Роден в Охрид, Македония. Живее в София, където се пенсионира през 1926 г. Член (от 1 септ. 1930) на Посмъртен фонд при МНП. Умира в София.
Със завещание от 8 дек. 1940 г. Ив. Нелчинов нарежда след смъртта му да се отделят 20 хил. лв. от получената посмъртна застраховка и да се създаде при МНП фонд с просветно-благотворителна цел на името на покойните му родители Никола и Петра Нелчинови. Волята му е лихвите да се натрупат до удвояване на капитала, като 1/4 от тях да се заделят за неговото увеличаване. С останалите 3/4 в началото на всяка учебна година МНП да подпомага ученик и ученичка до завършване на пълния гимназиален курс. Кандидатите се определят на съвместно заседание на настоятелството и ефорията при Охридското просветително-благотворително братство в София. Те трябва да отговарят на следните условия: да произхождат от нуждаещо се семейство от Охрид, което “се ползва с добро име измежду охридската колония” в София, и да имат общ успех най-малко 4,50 и примерно поведение.
“Мисля – пише Ив. Нелчинов в молбата си от 15 ян. 1941 г. до УС на Посмъртния фонд при МНП, – че като увековечавам с тоя ми скромен дар имената на моите родители, аз давам веществен израз на моята синовна признателност и дълбока почит към тяхната скъпа за мен памет. Ако в близко или по-далечно бъдеще правдата – нашата българска правда, възтържествува и родният ми град Охрид бъде приобщен към майката Отечество – Велика България”, субсидията да се дава на ученик и ученичка от училищата в Охрид.
След смъртта на дарителя по решение на УС на Посмъртния фонд от 4 юни 1944 г. сумата 20 хил. лв. е внесена в БНБ по сметката на МНП. Фондът е създаден със заповед на МНП от 28 март 1947 г. Капиталът е вложен в облигации от Заема на свободата и в текущи сметки в БЗКБ и БНБ. Към 1 ян. 1948 г. възлиза на 36 475 лв. Приходите не са използвани за целите на фонда. Закрива се през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
Други данни за фонда не са открити.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 265, л. 1–10; а.е. 410. (М. Тодоракова)