По случай освобождаването на Охрид и включването му в пределите на България (1941), ГРУПА ОХРИДЧАНИ, живеещи в града и извън него, подемат инициатива да подпомогнат културното и стопанско-икономическото му развитие. В две изложения до българското правителство (от 18 май 1942 г. и от 5 авг. с.г.) те изразяват загрижеността си за състоянието на учебното дело, културните институции и поминъка на населението. Горди с миналото на родния си град, охридчани желаят да възкресят “величието и благолепието на Охрид като старинен и свещен град, който е запазил духа на българския народ през дълголетните ни робства”. За целта те предлагат да се създаде един общоградски фонд, управляван от българското правителство и носещ името на патрона на града – Св. Климент.
Идеята на охридските граждани е подкрепена от МС. На 29 юли 1942 г. правителството издава постановление, с което се разрешава на държавата да стане съучредител на “Охридска общоградска фондация “Св. Климент Охридски”. За целта са отпуснати 10 млн. лв. от извънреден кредит, разрешен на МВРНЗ.
На 6 авг. 1942 г. на тържествено събрание в двора на историческата църква “Св. Кл. Охридски” в Охрид министърът на МВРНЗ П. Габровски публично обявява нотариалния акт за учредяване на фондацията. Като нейно основно имущество е вписана сумата 10 млн. лв., вложена от БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО. Към нея в бъдеще ще се прибавят всички суми или имоти, дарени от охридчани или други юридически и частни лица. Фондацията се управлява от МС, в лицето на министъра на МВРНЗ. Негов орган е 20-членен УС, в който 8 души влизат по право и 12 са избрани от охридските граждани. Членове на УС по право са: представител на МС, Охридският митрополит или негов наместник, по един представител на СУ “Св. Кл. Охридски” и на БАН, началникът на Охридския гарнизон, кметът на града, Охридският околийски съдия и директорът на гимназията.
Изборът на останалите 12 члена на УС е възложен на временна тричленна комисия в състав: Антон Кецкаров, свещеник Киро Търпенов и Коста Мостров. Комисията се обръща към местните творчески, професионални и благотворителни организации да направят своите предложения. След проведено гласуване, за членове на УС са избрани: Антон Кецкаров (учител, пенсионер), Йордан Капчев (общественик), Кирил Пърличев (публицист, общественик), Димитър Коцов (учител), Михаил Янев (търговец), Владимир Бояджиев (учител, пенсионер), Демостен Манев (адвокат), Асен Каваев (адвокат), Иван Заров (книжар), Коста Хаджиев (инженер), Методи Кьосев (търговец) и Петър Филев (търговец).
Министърът на МВРНЗ одобрява този избор със заповед от 9 окт. 1942 г. и определя за представител на МС в УС Битолския областен директор Антон Козарев. По същото време от страна на СУ и БАН за членове на УС са посочени съответно проф. Кирил Мирчев и проф. Иван Снегаров.
На 1 ноем. 1942 г. УС приема правилник на Охридската общоградска фондация, който е одобрен от МВРНЗ на 11 дек. с.г. Той определя като цел на фондацията образуването на неограничен и неприкосновен капитал от движими и недвижими имоти и суми, чиито лихви и доходи да служат за обществено подпомагане. Това обществено подпомагане да се изразява в отпускане на помощи за трапезарии при всички български училища, детски приюти, старопиталища, майчин дом, болници и др.; подпомагане на даровити бедни ученици, на читалища, църкви, дружества и др., които имат благотворителна и просветна цел; създаване на поминък на населението и благоустрояване на града, увековечаване паметта на героите, загинали в борбите за духовно и политическо освобождение на Охрид и околията.
Средствата се набавят от дарения и завещания на юридически частни лица. Поставя се за цел всеки охридски гражданин по рождение и произход да стане дарител. Всички суми се внасят в БЗКБ – клон Охрид.
Ръководството на фондацията се осъществява от УС . Избраните и утвърдени членове на УС имат мандат до края на 1943 г. (чл. 14). След изтичането на срока се подменя 1/3 от изборния състав на съвета, като процедурата се повтаря в края на всяка следваща календарна година. Право да избират членове на УС имат по двама представители на всички редовно утвърдени сдружения с идеална и професионална цел в Охрид.
Изпълнителен орган на фондацията е ПП, което се избира между членовете на УС. ПП върши всички текущи работи и представлява фондацията пред трети лица. То се състои от председател, касиер, и секретар. За членове на първото ПП са избрани Антон Кецкаров – председател, Асен Каваев – секретар, и Кирил Пърличев – касиер (заменен на 17 авг. 1943 г. от Владимир Бояджиев).
Върховен покровител на фондацията е цар Борис III, а неин почетен председател – министърът на вътрешните работи Петър Габровски.
Фондацията започва своята дейност веднага след учредяването ѝ. В резултат на проведената агитация в страната и на общоградска подписка в Охрид, капиталът ѝ нараства бързо. Дарения правят граждани на Охрид – 68 550 лв., охридчани, живеещи в София – 134 200 лв., дарители неохридчани –121 700 лв. От различни дружества фондацията получава дарения в размер на 195 855 лв., които са внесени в приход на годишния бюджет за 1943 г., за поддържане на трапезария пансион, ученическа кухня, детски приют и пр.
Към 1 юли 1943 г. капиталът на фондацията е 11 445 968 лв. Приходите ѝ са 393 857 лв. От тях 191 362 лв. са лихви от фондови суми, 195 835 лв. – от продажба на лозови пръчки, 4660 лв. – от развитие на домашната индустрия, и 2 хил. лв. – от участие в Пловдивския панаир. Направеният разход е 316 048 лв. Средствата се разпределят по следния начин: за подпомагане на бедни, църкви, старопиталища и пр. – 20 540 лв., за поддържане на летовище – 50 хил. лв., за подпомагане на домашна индустрия – 34 327 лв., за обзавеждане сграда на фондацията – 5567 лв., и пр.
Дело на фондацията е откриването на курсове по лозарство, птицевъдство, бубарство, овощарство, градинарство и осигуряване на работа на 60 безработни. На 8 дек. 1943 г. по инициатива на Охридската общоградска фондация в България се чества Ден на Охрид. Целта е да се организира подписка за дарения и да се пропагандира делото на фондацията и значението на Охрид за българщината. Във връзка с това честване е издаден в. “Охрид”.
Липсват данни за по-нататъшната дейност на фондацията, както и за това дали средствата ѝ са прехвърлени в България след края на Втората световна война.
НазадНА–БАН, ф. 84, оп. 1, а.е. 795, л. 23–38; ЦДА, ф. 264 к, оп. 2, а.е. 8432–8433.
(Д. Гоцева)