Дарител е СОФИЯ МАНОЛОВА ПРОЙНОВА (неизв.) – домакиня.
На 16 март 1941 г. уведомява директора на Мъжката гимназия в Шумен за намерението си да образува при гимназията фонд на името на своите покойни родители Петрана и инж. Манол П. Манолови (вж. “Петрана инж. Манолова” – фонд).
За целта предоставя 25 хил. лв. в облигации от БДЗ (1923), а за увеличаване на капитала се ангажира да прехвърли ипотечно вземане за ок. 350 хил. лв. След като средствата достигнат чрез олихвяване 500 хил. лв., годишният приход от тях да се използва за стипендия на беден абитуриент от Шуменската мъжка гимназия с много добър успех, който да продължи образованието си във висше учебно заведение. Размерът на стипендията да се определя съобразно нуждите за издръжка на един студент и тя да се отпуска до приключване на следването. Ако стипендиантът не оправдае очакванията, тя му се отнема и се дава на друг. Първоначално дарителката поверява управлението на фонда на учителския съвет при гимназията.
За да бъдат избегнати юридически затруднения във връзка с ипотечното вземане, произтичащи от факта, че гимназията не е юридическо лице, на 31 юли 1941 г. С. Пройнова писмено изразява желанието си фондът да се образува при МНП и да се управлява от него. Тя внася 35 хил. лв., а на 19 авг. с.г. нотариално прехвърля на Министерството всичките си права по ипотечното вземане. Фондът е учреден със заповед на МНП от 12 авг. 1941 г., което поема управлението му. В съответствие с волята на дарителката приходите от него са за стипендии за получаване на висше образование в България на бедни ученици, завършили Шуменската мъжка гимназия, показали “примерно поведение, трудолюбие и способност”. Броят на стипендиите и специалностите следва да се определят от Министерството, а кандидатите да се посочват и препоръчват от учителския съвет при гимназията. Стипендиите се отпускат, когато приходите на фонда позволяват даването поне на една.
Погасяването на дълга по ипотечното вземане започва от есента на 1941 г. В резултат на тези постъпления фондът бързо нараства. Към 1 ян. 1944 г. той възлиза на 155 440 лв., а към 1 ян. 1947 г. – на 195 хил. лв. Няма данни за благотворителна дейност на фонда.
Преустановява съществуването си през 1948 г., когато фонд “Завещатели и дарители” при МНП се влива в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 274, л. 1–40; а.е. 453, л. 42–45; Шуменско слово, 23 авг. 1941. (К. Анчова)