На 3 ян. 1907 г. при откриването на Народния театър княз Фердинанд е освиркан от насъбралите се студенти. Следват полицейски мерки срещу участвалите в инцидента студенти, затваряне на Университета и Указ на княза за уволнение на всички действащи професори, доценти и лектори и назначаването на нови. Това поставя началото на университетската криза, която в продължение на една година е в центъра на политическия живот на страната и сериозно уронва престижа на правителството на народнолибералната партия, начело с Д. Петков.
На 22 ян. 1907 г. НС отменя автономията на университета. Узаконяването на посегателството срещу СУ активизира общественото движение. Зад борбата на професорската колегия и стремежа ѝ да запази автономията си застават цялата интелигенция и опозиционните политически сили, подкрепяни и от чужбина. Създава се доброволна подписка за набиране на средства и се образува “Професорски” паричен фонд, в който внасят средства много БЪЛГАРСКИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ. Средствата на фонда се насочват да подпомагат професорите в тяхната научна и книжовна дейност. Назначаването на първите “нови професори” в края на май с.г. се посреща отрицателно от обществеността. На 10 окт. 1907 г. правителството е принудено да отвори Университета и да възстанови професорите на техните преподавателски места.
През 1917 г. фондът е прехвърлен към БАН, като запазва и разширява своето предназначение да служи за печатането на популярни книги и за организирането на популярни лекции и курсове. През същата година Академията приема устав на фонда, според който всеки дарител (независимо на каква сума) става спомагателен член, а тези членове, които внесат повече от 50 лв., се обявяват за основатели. Фондът се управлява от Временен комитет, в чийто състав влизат: двама души от професорите в СУ, двама членове на БАН, трима души от основателите на фонда. През 1917 г. Временният комитет на фонда има следния състав: председател – Гр. Начович, секретар – Д. Мишев, касиер – Г. Яковлев, и членове – П. Абрашев, Г. Згурев, Н. Марков, П. Пешев, Ив. Пеев-Плачков, Г. Тишев и Д. Хранов.
Съгласно Общата наредба за даване на награди от фондовете на Академията, фонд “Професорски” е оставен за капитализиране, тъй като капиталът му е недостатъчен, за да даде необходимите приходи.
Към 1 ян. 1917 г. основният капитал на фонда е 63 673 лв. Последните сведения за фонда са от 1 ян. 1951 г., когато той възлиза на 98 669 лв.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1191, 1192; ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 769, л. 265–267; Книга за дарителите БАН…, 45–48; Пашев, Г. Златна книга…, 365–367; Радева, М. Културната политика на българската буржоазна държава 1885–1905. C., 1982, 203–214; ЕБ. Т. 6. с. 307. (Ц. Величкова)